Определение № 440 от 07.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 415/2010 г.

Производството е по чл.218а, б. “в”ГПК/отм./, във вр. с пар.2, ал.9 ПЗР ГПК, образувано по частна жалба на Ю. Д. В. от гр. Ш. срещу определение от 01.03.2010г. по ч. гр.д. 101/10г. на Шуменски окръжен съд. Изложени са съображения за допуснати нарушения и се иска отмяна на обжалвания съдебен акт. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото намира частната жалба за процесуално недопустима. С определение от 04.12.2009г. по ч.т.д. 4298/09г. Шуменски районен съд е отхвърлил молбата на Ю. В. за спиране на образуваното по титул, издаден на извънсъдебно изпълнително основание – изпълнително производство по реда на чл.250 ГПК/отм./. С определението, предмет на обжалване, състав на Шуменски окръжен съд е оставил в сила така постановения съдебен акт. При тези фактически данни се налага извод за недопустимост на касационното обжалване, поради изчерпване на реда за инстанционен контрол. Определението по чл.250 ГПК / отм./ е от категорията определения регламентирани в чл.213, б. “б” ГПК / отм./, които подлежат на двуинстанционно разглеждане, а Върховният касационен съд се произнася по жалби срещу тези определения само когато те са постановени за първи път от въззивен съд и касационната инстанция се явява втора поредна в инстанционно отношение- в този смисъл изрично т.6 ТР ОСГК на ВКС на РБ №1/2001г. Следователно, в разглеждания случай произнасянето на Шуменски окръжен съд, с което по правилата на функционалната подсъдност е осъществен инстанционен контрол върху постановеното от първостепенния съд определение изчерпва установения съдопроизводствен ред за обжалване, а подадената частна жалба против съдебния акт на втората инстанция е процесуално недопустима. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение