Определение № 186 от 06.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 147/2012 г.

Производство по чл. 278 ГПК. Обжалвано е определението на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение от 09.12.2011 г. по гр.д. № 942/2011, с което е допълнено определение № 444/20.10.2011 по същото дело в частта за разноските. Недоволна от определението е молителката В. А. И., която го обжалва в срок с оплаквания за незаконсъобразност, като счита, че претендираните разноски не се дължат след като не са поискани в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото и не е представен списък за тях. Ответницата по жалбата А. О. Ю. я оспорва, като счита, че разноските се дължат, тъй като с отговора на оставената без разглеждане молба за отмяна е представено доказателства за извършването им, а присъждането е поискано както в самия отговор, така и в нарочна молба, представена в последното заседание. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е първоинстанционно и е постановено от Върховния касационен съд вамира, че то подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд на основание чл. 248, ал. 3 вр.чл. 274, ал. 2 изр. 2 ГПК. Частната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че молителката дължи разноски в производството по отмяна, тъй като молбата за отмяна е оставената без разглеждане като просрочена, а присъждането на разноски е поискано като с отговора на молбата за отмяна, към който са представени доказателства за извършването им, така и с изрична молба, постъпила в заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона съдът е приел, че определение № 444/20.10.2011 подлежи на допълване в частта за разноските, тъй като искането за присъждането им е направено още с отговора на молбата за отмяна. Също правилно съдът е приел, че разноските се дължат, тъй като производството по отмяна е започнало по инициатива на жалбоподателката и е приключило в полза на ответницата. Непредставянето на списък на разноските е пречка за преизчисляването на техния размер, но не е основание за неприсъждането им. Като е съобразил изложеното, съдът е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение