Определение № 353 от 12.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11884/2023 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на „ДИ-М-ГРУП“ ООД - Бургас, представлявано от управителя Р. Сабах, против определение № 2668/ 19.10.2023 г., постановено по адм. д. № 182/2023 г. по описа на Административен съд Бургас, с което жалбата на дружеството против чл. 2, ал. 2, т. 1 от Наредбата за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане на територията на гр. Бургас, приета с решение на Общинския съвет Бургас по т.12 от дневния ред, отразено в протокол 43/09. и 14.12.2010 г. е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение, тъй като същият не е изразил становище по оттеглянето на оспорения подзаконов акт, не е давал съгласие за прекратяване на делото, а такова съгласие се изисквало. Моли обжалваното определение да бъде отменено и „да бъде задължен“ съда да разгледа делото. Ответникът – Общински съвет Бургас не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение счита частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.230 АПК, от страна с правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно чл. 229, ал.1, т.2 АПК, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: За да постанови посочения резултат, Административен съд Бургас е съобразил, че по делото на 20.06.2023 г е постъпило писмено изявление от пълномощника на ответника, с което се иска производството да бъде прекратено, тъй като с решение по т.1 от дневния ред, отразено в протокол № 51 от 29.05.2023 г. Общински съвет Бургас е приел нова наредба, с която обществените отношения, уредени с оспорената разпоредба са преуредени. Към изявлението редом с другите представени писмени доказателства е представен и текстът на новоприетата Наредба. С § 1 от преходните и заключителните разпоредби на същата е отменена Наредбата, текстове от която са предмет на оспорване пред Административен съд – Бургас. Съдът е приел, че след отмяната на оспорените норми, съдебното производство е останало без предмет и е прекратил същото. Съобразил е също, че въпреки двукратно дадената възможност на дружеството-жалбоподател да изрази становище по искането за прекратяване на делото, жалбоподателят е останал пасивен. Така постановеното определение е правилно. Касационната инстанция споделя изцяло мотивите, довели до оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по делото, като в допълнение намира, че следва да бъде изложено и следното: Жалбата на „ДИ-М-ГРУП“ ООД - Бургас против чл. 2, ал. 2, т. 1 от Наредбата за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане на територията на гр. Бургас е постъпила на 3.2.2023 г. С разпореждане № 949/1.3.2023 г. първото заседание по делото е насрочено за 29.6.2023 г. В заседание, проведено на 29.5.2023 г. Общински съвет Бургас приема нова Наредба, уреждащата същата материя и отменя Наредбата, текстове от която са оспорени пред Административен съд Бургас. С писмено становище постъпило в съда на 20.6.2023 г. /преди датата на първото заседание по делото/, надлежно упълномощен процесуален представител на ответния общински съвет е поискал на основание чл. 159, т. 3 от АПК, жалбата да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. Съгласно чл. 196 от АПК за неуредените въпроси в раздел „Оспорване на подзаконови нормативни актове“ на АПК, се прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове, с изключение на чл. 142, ал. 1, чл. 152, ал. 3, чл. 173 и 178. Нормата на чл. 156 от същия кодекс не попада в посочените изключения и е приложима в производствата по оспорване на подзаконовите нормативни актове. Според ал. 1 и ал. 2 на тази правна новела административният орган може да оттегли изцяло или частично оспорения акт или да издаде акта, чието издаване е отказал при всяко положение на делото със съгласието на останалите ответници и на заинтересованите страни, за които оспореният акт е благоприятен, а за оттегляне на акта след първото по делото заседание е необходимо съгласие и от оспорващия. В случая оттеглянето на оспорения подзаконов нормативен акт е било извършено преди първото по делото заседание, видно от описаната по-горе хронология, следователно съгласието на жалбоподателя не е необходимо, за да породи оттеглянето на акта, своите правни последици. Една от тези последици е оставяне на жалбата срещу оттегляния акт, без разглеждане и прекратяване на съдебното производство /чл. 159, т. 3 от АПК/, както правилно е сторил Административен съд Бургас. За пълнота на изложението следва да се отбележи и следното. От една страна, целеният от жалбоподателя резултат - оспореният от него текст от отменената наредба да престане да бъде част от позитивното право е постигната с отмяната на наредбата, а от друга ако дружеството възнамерява да претендира вреди, които е понесло от действието на оспорената норма, докато е била в сила, то има право да реализира намеренията си по реда на чл. 204, ал. 3 от АПК. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно, поради което не следва да бъде касирано. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,