Определение № 81 от 15.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 328/2010 г.

Производството пред Върховния касационен съд е образувано на основание чл.44, ал.1 НПК по спор за подсъдност между С районен съд и Русенския районен съд. Представителят на прокуратурата изразява становище, че компетентен да разгледа спора е Районният съд в гр. Р.. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, установи следното: Д. Ж. Т. подала в Районния съд в гр. Р. тъжба срещу А. П. П. с обвинения по чл. 148, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НК във вр.чл. 147,ал.1 от НК– за клевета, нанесена публично, разпространена чрез неоснователна жалба, адресирана до множество институции и по отношение на представител на обществеността по повод изпълнение на службата му. Сезираният съд с протоколно определение от 15.04.2010 г. на съдията по нчхд № 40/2010 г. Явор В. прекратил на основание чл.36, ал.1 НПК производството по делото и го изпратил на Районния съд в гр. С., като се мотивирал с мястото на извършване на деянието – седалището на Националното бюро за правна помощ, където била адресирана жалбата на подсъдимата. Софийският районен съд, чрез съдията докладчик Н. Н., се позовал на района на разпространение на клеветническите твърдения в гр. Р., където жалбата за първи път била подадена и станала достояние на неограничен кръг хора, и повдигнал спор за подсъдност. Настоящият съдебен състав споделя аргументите на Софийския районен съд, според които делото е подсъдно на районния съд в гр. Р.. Инкриминирано е разпространяване чрез писмена жалба на клеветнически твърдения. Следователно, изпълнителното деяние на престъплението обхваща целия район, в който се разкрива възможността за запознаване с цитирания от тъжителката документ. От съдържанието на тъжбата става ясно, че той постъпил в Адвокатската колегия в гр. Р., оттам бил изпратен в Националното бюро за правна помощ, което на свой ред го върнало обратно в Русе. Според тези твърдения гр. Р. попада в обхвата на местоизвършване на деянието, тъй като всички лица от Адвокатската колегия в града, администрирали жалбата на подсъдимата, получили и достъп до информацията, засягаща тъжителката. Обстоятелството, че по-късно същите данни стигнали и до длъжностни лица в гр. С., насочва към хипотезата на чл. 36, ал.3, пр.1 от НК, според която, с оглед особеностите на наказателното производство от частен характер, делото е подсъдно на съда, в чийто район е подадена тъжбата. Ето защо компетентен да разгледа делото е Районният съд в гр. Р., на когото следва да се изпрати досието по делото. Водим от горното и на основание чл.44, ал.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,