Определение № 601 от 26.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1268/2011 г.

Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Обжалвано е въззивно решение № 17 от 25.03.2011 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по в.гр.д. № 26/2011 г., с което е отменено решението от 23.11.2010 г. по гр.д. № 577/2009 г. на Сливенския окръжен съд и е отхвърлен предявеният от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност/К./ [населено място] срещу К. С. И. и Ц. Г. И., и двамата от [населено място], иск с правно основание чл. 28 З.. Недоволни от решението са К. [населено място] и Бургаската апелативна прокуратура, които го обжалват в срок като считат, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото относно това какъв е критерият за „значителна стойност” на имуществото по см. на чл. 3, ал. 1, вр. с § 1, т. 2 от ДР на З., т.е. следва ли тази стойност да бъде съотнесена към минималните работни заплати/М./ или определена само съобразно фиксираната сума от 60 000 лв., както и какви са критериите за формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност и допустимо ли е проверката да обхваща период, предхождащ извършване на престъплението. В представеното изложение за допускане на касационното обжалване от К. са поставени и въпросите относно приложението на чл. 17, ал. 5 З. и чл. 11, вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 З. във връзка с проверявания период. Твърдят, че разрешаването на тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а по някои от тях въззивното решение противоречи на практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, посочена, но не представена от К. в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Ответниците по касационните жалби К. С. И. и Ц. Г. И., чрез пълномощника си адв. К. Б. от АК-С. в писмени отговори по чл. 287, ал. 1 ГПК ги оспорват като неоснователни и изразяват становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането им до касационен контрол. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното: К. жалби са срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск с обжалваем интерес над 5000 лв. и са подадени в срока по чл. 283 ГПК, поради което се явяват редовни и допустими. За да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 28 З., въззивният съд е приел в обжалваното решение, че в случая не са налице кумулативно изискваните предпоставки от закона – чл. 3 З., а именно да е установено имущество на значителна стойност – над 60 000 лв., както и да е налице основателно предположение, че придобитото от 1998 г. до 2009 г. имущество е свързано с престъпната дейност на К. С. И., за която е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 1480/2003 г. на Сливенски районен съд. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по въпросите - какъв е критерият за „значителна стойност” на имуществото по см. на чл. 3, ал. 1, вр. с § 1, т. 2 от ДР на З., т.е. следва ли тази стойност да бъде съотнесена към минималните работни заплати/М./ или определена само съобразно фиксираната сума от 60 000 лв., както и какви са критериите за формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност и допустимо ли е проверката да обхваща период, предхождащ извършване на престъплението, тъй като те обуславят крайното решение на съда и имат значение за точното прилагане на закона и развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Останалите въпроси - по приложението на чл. 17, ал. 5 и чл. 11 З. не са обусловили изхода на спора, а се отнасят до неправилност на решението с оглед касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което по тях касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Такса за разглеждането на касационните жалби не се дължи. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,