Определение № 6625 от 30.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5378/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), чрез пълномощник, против протоколно определение от 09.04.2024 г. по канд № 140/2024 г. на Административен съд - Ловеч, с което съдът е спрял производството по делото до приключване на производството пред Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-61/2023 г. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, тъй като съдът е посочил като основание за спиране на производството разпоредба от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), който не намира субсидиарно приложение в касационното производство по административнонаказателни дела. В Закона за административните нарушения и наказания не е предвидена такава процесуална възможност, каквато не се предвижда и в АПК. Иска отмяна на определението като неправилно и връщане на делото на Административен съд - Ловеч за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът "Синергон транспорт" ЕООД не изразява становище по подадената жалба. Върховният административен съд приема частната жалба за подадена в срок и от надлежна страна. Същата е подадена и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като за този извод съдебният състав съобразява, от една страна, противоречивата съдебна практика на Върховния административен съд по въпроса за допустимостта на съдебния контрол, а от друга, преобладаващата съдебна практика на петчленните състави на ВАС (адм.д. № 2869/2024 г.; адм.д. 2230/2024 г.; адм.д. 2692/2024 г.; адм.д. 2224/2024 г.; адм.д. 3539/2024 г.; адм.д. 1770/2024 г.; адм.д. 1105/2024 г. и други) относно допустимостта на съдебното обжалване на тези определения по сходни във висока степен дела. Поради това изоставя досегашната си съдебна практика и приема допустимост на съдебното обжалване. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред Административния съд - Ловеч е образувано по касационна жалба на АПИ против решение № 5 от 18.01.2024 г. по анд № 349/2023 г. на Районен съд - Тетевен, с което съдът е отменил електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8504842059, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", с който на търговеца е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата. За да спре съдебното производство по делото, касационният съдебен състав на АС - Ловеч е констатирал, че пред Съда на Европейския съюз е образувано дело С-61/2023 г. по отправено от Административен съд - Хасково преюдициално запитване, обективирано в определение №113 от 31.01.2023 г. по канд №997/2022 г. по описа на този съд. Съдът е приел, че въпросите, поставени в преюдициалното запитване, по което е образувано делото пред СЕС, са пряко относими за правилното разглеждане и решаване на поставения пред него правен спор. Поради това е спрял производството по делото до приключване на производството по дело С-61/2023 г. на СЕС. Като правно основание за спиране на съдебното производство съдът е посочил чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и чл. 631 и чл. 633 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Определението е правилно. С оглед разпоредбата на чл. 63в ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета "Касационно производство" на АПК. Разпоредбата на чл. 144 АПК се намира в дял трети "Производства пред съда" в глава девета "Общи разпоредби", която е приложима както за първоинстанционното, така и за касационното производство. Съгласно чл. 144 АПК за неуредените в този дял въпроси, а именно дял трети "Производства пред съд", глава девета "Общи разпоредби", се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. По силата на чл. 633 ГПК, вр. с чл. 144 АПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Когато е отправено запитване от национален съд на държава членка и пред друг съд на държава членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС на основание чл. 633, във връзка с чл. 631, ал. 1 ГПК. Поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/23 на СЕС е "Дали нормата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.6.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази директива, не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. "компенсаторна такса"?" Решението по това преюдициално дело на СЕС е от значение за правилното решаване на производството по канд № 140/2024 г. на Административен съд - Ловеч с предмет правилност на решението на Районен съд - Тетевен по оспорване законосъобразността на електронен фиш, издаден от АПИ, за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, с който на търговеца е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лв. за нарушение на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение, че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т. нар. "компенсаторна такса". Като е достигнал до същите правни изводи, съдът е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Съдът ясно и категорично е изразил волята си, че производството се спира до постановяването на окончателен акт по делото пред СЕС, което е от значение за правилното решаване на настоящото. Воден от горното, Върховният административен съд