Определение № 4070 от 03.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1887/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Програма Интеррег ИПП „България – Сърбия“ 2014-2020, чрез представител по пълномощие – ст. юрисконсулт Н. Иванова, срещу протоколно определение от 12.12.2023 г. на Административен съд – Кюстендил (АС – Кюстендил) по адм. дело № 154/2023 г. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молба вх. № 4466/16.11.2023 г. на РУО чрез процесуалния представител ст. юрк. Н. Иванова с правно основание чл. 64, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 АПК за възстановяване на срока по чл. 213а, ал. 1 АПК за отстраняване нередовности на касационната жалба на РУО срещу Решение № 157/24.07.2023 г. по същото дело. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно, без да сочи конкретно основание по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Излага подробно фактическите обстоятелства довели до постановяването на обжалваното определение. Сочи, че разпореждането за заплащане на дължимата за образуване на касационното производство държавна такса е получено по електронен път в Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) на 15.09.2023 г. и е заведено с вх. № 99-00-3-35(9)/15.09.2023 г., като седемдневният срок за изпълнение на дадените от съда указания е изтекъл на 22.09.2023 г. ( празничен ден), поради което се счита че изтича на 25.09.2023 г., на която дата е извършено и дължимото плащане на държавната такса по сметка на Върховния административен съд. Сочи, че за периода от 25.09.2023 г. до 27.09.2022 г. ст. юрк. Н. Иванова, на която е възложено процесуалното представителство по делото, не е била на работа, поради внезапно влошаване на здравословното състояние на член от семейството, като за този период на служителя е издадена Заповед № РД-17-3911/29.09.2023 г. за ползване на платен отпуск. Физическото отсъствие на процесуалния представител в деня, в който е заплатена държавната такса е довело до невъзможност за навременно изпращане на платежния документ в съда, съобразно указанията, което е сторено в първия работен ден на процесуалния представител на 28.09.2023 г. по електронен път. Счита, че са били налице обстоятелства от обективен характер, препятствали спазването на срока, поради което и намира за формалистичен подхода на съда и връщането на касационната жалба, поради неизпълнение на указанията в срок. В тази връзка намира, че съдът неоснователно е оставил без уважение молбата за възстановяване на срока за изпълнение на дадените указания за отстраняване нередовностите на касационната жалба. По изложените съображения се иска отмяна на протоколното определение. Алтернативно частният жалбоподател иска да се приеме, че с оглед приложимостта на разпоредбата на чл. 137, ал. 3 АПК и доколкото съобщението с разпореждането на АС – Кюстендил за отстраняване нередовностите на касационната жалба е получено в МРРБ чрез софтуерна програма Outlook, която не съдържа функция, от която да е видно кога е изтеглен прикаченият файл, да се счита, че съобщението не е изтеглено преди изтичане на 7-дневния срок, с оглед на което да се приеме, че изпращането на документа за платената държавна такса е извършено в срок. По изложените съображения се иска отмяна на протоколното определение, с което е оставена без уважение молбата за възстановяване на срока за отстраняване нередовностите на касационната жалба на РУО. Ответникът по частната жалба – Сдружение „Кюстендилска търговско-промишлена палата“, представлявана от председателя В. Костадинов, чрез представител по пълномощие адв. Е. Радева, САК, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Счита, че дори да се приеме, че са били налице особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, то страната е могла да ги преодолее или да поиска продължаване на срока, което не е сторила. Претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, седмо отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Обжалваното протоколно определение е постановено при следната фактическа обстановка: С Решение № 157/24.07.2023 г. на АС – Кюстендил по адм. дело № 154/2023 г. е отменено Решение № РД-02-14-434/03.04.2023 г. на РУО на Програма Интеррег ИПП България – Сърбия 2014-2020, с което на бенефициера Сдружение „Кюстендилска търговско-промишлена палата“ е определена финансова корекция в размер на 100% от стойността на допустимите разходи по Договор за услуга с предмет „Осигуряване на преводачески услуги“, сключен на 14.09.2020 г. с ЕТ „З. Чимева – Алфатур“, на стойност 6 920 евро, финансиран с безвъзмездна финансова помощ по Програма Интеррег ИПП България – Сърбия 2014-2020. Недоволен от така постановеното решение, РУО подава касационна жалба с вх. № 3171/07.08.2023 г. по описа на АС – Кюстендил, която с Разпореждане № 901/13.09.2023 г. на първоинстанционния съд е оставена без движение, с указания за представяне на доказателства за платена държавна такса по сметка на ВАС в размер на 108,27 лева в седемдневен срок от получаване на съобщението за това. Съобщението е изпратено по електронна поща на официалния интернет адрес на МРРБ на 15.09.2023 г., като е получено автоматично потвърждение за регистрацията на входящия документ в информационната система на МРРБ с вх. № 99-00-3-35(9)/15.09.2023 г. На 28.09.2023 г. по електронна поща в АС – Кюстендил е получена молба, подписана с електронен подпис от процесуалния представител - ст. юрк. Н. Иванова, с която в изпълнение на Разпореждане № 901/13.09.2023 г. е представено бюджетно платежно нареждане за платена по сметка на ВАС държавна такса в указания размер. С Разпореждане по вх. № 15382/27.10.2023 г. на председателя на седмо отделение на ВАС, при извършена проверка по реда на чл. 213а, ал. 6 АПК на касационната жалба, е констатирано, че дадените от първоинстанционния съд указания не са изпълнени в цялост в срок, поради което и на основание чл. 213а, ал. 6, т. 1, предл. 2-ро АПК, касационната жалба е изпратена на АС – Кюстендил за проверка наличието на предпоставките по чл. 213а, ал. 1, изр. 2-ро АПК. С Разпореждане № 1038/06.11.2023 г. на АС – Кюстендил по адм. дело № 154/2023 г., като констатира, че дадените с негово Разпореждане № 901/13.09.2023 г. указания, не са изпълнени в срок, тъй като не е представено своевременно доказателство за внасяне на дължимата държавна такса за касационното оспорване, връща касационна жалба вх. № 3171/07.08.2023 г. на РУО на Програма Интеррег ИПП България – Сърбия 2014-2020, подадена чрез пълномощника ст. юрк. Н. Иванова. Съобщението с разпореждането е връчено на РУО по електронен път, като е получено автоматично потвърждение за регистрацията на входящия документ в информационната система на МРРБ с вх. № 99-00-3-35(10)/08.11.2023 г. На 15.11.2023 г. РУО, чрез пълномощника си ст. юрк. Н. Иванова, подава частна жалба срещу Разпореждане № 1038/06.11.2023 г., заведена с вх. № 4467/16.11.2023 г. в деловодството на АС – Кюстендил. Също на 15.11.2023 г. от страна на РУО, чрез пълномощника ст. юрк. Н. Иванова, е подадена и молба с правно основание чл. 161, ал. 1 АПК, с която се иска възобновяване на указания в Разпореждане № 901/13.09.2023 г. срок за представяне на доказателство за платена държавна такса за образуване на касационно производство по оспорването на Решение № 157/24.07.2023 г. по адм. дело № 154/2023 г. В искането е посочено, че едва на 25.09.2023 г. - денят на изтичане на срока за изпълнение на дадените от АС – Кюстендил указания, реално е извършено плащането и бюджетното платежно нареждане е придобило всички реквизити, които да го превърнат в надлежно доказателство за заплащане на дължимата държавна такса. Същевременно, физическото отсъствие на процесуалния представител на РУО – ст. юрк. Н. Иванова в този ден, поради внезапно влошаване на здравословното състояние на член от семейството, е препятствало навременното изпращане на платежния документ в съда, което е сторено в първия работен ден на пълномощника на 28.09.2023 г. Като доказателство е представена Заповед № РД-02-17-3911/29.09.2023 г. на главния секретар на МРРБ, с която на основание чл. 56, ал. 1 и чл. 50 от Закона за държавния служител, на Н. Иванова е разрешено да ползва редовен и допълнителен платен годишен отпуск от 3 дни за 2023 г., считано от 25.09.2023 г. до 27.09.2023 г. включително, за който период лицето се замества от гл. юрисконсулт в отдел „Процесуално представителство“, дирекция „Правна“ С. Димитрова. Молбата е разгледана от АС – Кюстендил в открито съдебно заседание, проведено на 12.12.2023 г. по реда на чл. 66 ГПК вр. чл. 144 АПК, с участието на процесуален представител на ответника. С протоколно определение, постановено в това заседание, съдът отказва да приеме като доказателства допълнително представените с молба вх. № 4728/07.12.2023 г. от процесуалния представител на РУО ст. юрк. Н. Иванова три броя амбулаторни листове за извършени прегледи на лицето М. Иванова, доколкото чрез тях не се удостоверяват сочените от страната особени непредвидени обстоятелства за пропускане на срока, поради липсата на доказана връзка между пълномощника на РУО с лицето, по отношение на което са извършени медицинските прегледи. Съдът приема, че особени непредвидени обстоятелства по смисъла на закона са само тези, които имат изключителен и изненадващ характер, които са настъпили в срока на извършване на дължимото процесуално действие и страната, въпреки полагане на необходимата грижа, не може да преодолее. Приема, че доказателства за наличие на непреодолими обстоятелства не са представени. С оглед приетата по делото заповед за разрешаване ползването на платен отпуск от страна на ст. юрк. Н. Иванова и определянето на служител, който да я замества за периода на отсъствие, съдът приема, че е била налице възможност лицето, по отношение на което се твърди наличие на непреодолими препятствия, да бъде надлежно замествано от други длъжностни лица, имащи право на процесуално представителство на молителя по делото. Съдът се позовава и на разпоредбата на чл. 64, ал. 3, изр. 2 ГПК, съгласно която не се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване на срока за извършване на пропуснатото действие – в случая продължаване на срока по чл. 213а, ал. 1 АПК, каквото искане не е направено. С оглед горното, съдът приема, че пропускането на срока по чл. 213а, ал. 1 АПК в случая не е извинително, тъй като не са налице особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК във вр. чл. 144 АПК, а молителят и процесуалният му представител не са положили дължимата грижа и процесуална дисциплина за своевременно изпълнение на указанията на съда за отстраняване нередовностите на касационната жалба. Така мотивиран, АС – Кюстендил оставя без уважение молба вх. № 4466/16.11.2023 г. за възстановяване на срока за отстраняване нередовностите на подадената от РУО касационна жалба срещу Решение № 157/24.07.2023 г. по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. Правото на касационна жалба е публично субективно потестативно право, което се осъществява по определен в процесуалния закон ред. Този ред предвижда определена форма и съдържание на жалбата, както и приложения към нея, регламентирани съответно в чл. 212 и чл. 213 АПК. Съгласно чл. 213, т. 3 АПК към касационната жалба се прилага документ за платена държавна такса, ако такава се дължи, а съгласно нормата на чл. 227а, ал. 1 АПК, касационният жалбоподател внася предварително дължимата държавна такса. Подаването на касационната жалба по регламентирания ред представлява процесуално действие на страната. Бързината е съществено условие за ефективността на съдебната защита, затова и процесуалните действия – както на страните, така и на съда – следва да се извършват в определено време. Периодите от време, в които следва да се извършат процесуалните действия, са заседанията и сроковете. Когато процесуалното действие не е извършено надлежно, съдът на основание чл. 101, ал. 1 ГПК, субсидиарно приложим в съдебното административно производство по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК, е длъжен да укаже на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие. Поправеното в срок действие се смята за редовно извършено. Разпоредбата зачита редовността на извършените действия, ако е спазен определеният от съда срок за това. В настоящия случай, за да се счете за редовно процесуалното действие по сезиране на съда с касационна жалба, жалбоподателят е следвало да отстрани констатираната от съда нередовност на жалбата, като представи в указания от съда срок доказателство за плащането на дължимата държавна такса за образуване на касационното производство. Изцяло в субективната преценка на жалбоподателя е дали ще упражни процесуалното си право надлежно, поради това и бездействието му представлява процесуален пропуск на страната – в случая да отстрани нередовността на касационната си жалба, тъй като е свързано с пропускане на срока, в който е следвало да бъде упражнено процесуалното му правомощие чрез предприемане на съответното процесуално действие. Присъщи последици на процесуалното бездействие (процесуален пропуск) на страната са: погасяване на правомощието да се извърши валидно пропуснатото действие, а извършването му след срока го прави недопустимо и съдът е длъжен да не го взема предвид; непораждане на изгодните за страната правни последици от пропуснатото действие; обезвреждане на пречката, която процесуалният пропуск би представлявал за процеса, като се подчини страната на неизгодно за нея процесуално положение, с цел обезпечаване развитието или приключването на делото независимо от процесуалния пропуск. Поради това и пропускането в случая да се поправи порочното процесуално действие по сезиране на съда с редовна касационна жалба, е довело до упражняване правомощието на съда да я върне с Разпореждане № 1038/06.11.2023 г. Доколкото в конкретния случай процесуалното бездействие на касационния жалбоподател се състои в неупражняване на процесуално правомощие в определения преклузивен срок от 7 (седем) дни, съгласно чл. 213а, ал. 1 АПК, последиците от него са могли да бъдат отстранени чрез възстановяване на срока за извършване на указаното от съда действие. Правилно в тази връзка АС – Кюстендил разглежда молба вх. № 4466/16.11.2023 г. на РУО чрез процесуалния му представител ст. юрк. Н. Иванова като такава по чл. 64, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 и чл. 228 АПК, а не като искане за възстановяване на срока за обжалване, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение, съгласно чл. 161, ал. 1 АПК, което основание се сочи в молбата на жалбоподателя. Възстановяването на срока е равнозначно на възстановяване на погасеното процесуално правомощие, т.е. премахване на процесуалната тежест от страната, което обаче е допустимо само когато процесуалното й бездействие е било извинително, така че би било несправедливо страната да бъде обвързана от последиците на процесуалното си бездействие. Правилното правно основание на молбата за възстановяване на срока в случая не е само с оглед неприложимостта за касационното обжалване на предпоставката по чл. 161, ал. 1 АПК „поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение“, но и поради различието в изказа на законодателя в предпоставката „особени непредвидени обстоятелства“. Административен съд – Кюстендил правилно приема, че приложимата правна норма е чл. 64, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК, доколкото последният не съдържа изрична регламентация на възстановяването на срока за извършване на процесуални действия, извън възстановяването на срока за обжалване на административен акт пред съда по чл. 161, ал. 1 АПК. Нормата на чл. 64, ал. 2 ГПК изисква страната да не е могла да преодолее тези особени непредвидени обстоятелства. Следва да се подчертае, че въпреки това различие в съдържанието на двете норми – на чл. 161, ал. 1 АПК и на чл. 64, ал. 2 ГПК, ВАС трайно тълкува изискването в контекста на невъзможността страната да преодолее тези обстоятелства, тъй като става въпрос за обстоятелства, които са попречили конкретно на страната да извърши съответното процесуално действие. Както бе посочено по-горе, процесуално бездействие на страната е налице, когато дължимото действие не е извършено в определения от закона или съда срок за това. А процесуалните срокове са преклузивни и с изтичането им съответното право се погасява. Понякога обаче обективни, външни, непредвидени и непреодолими обстоятелства препятстват извършването в срок на дължимото процесуално действие, въпреки волята, желанието и положените грижи от страната. За да не бъде лишена изцяло страната от възможност да защити правата си и да упражни конституционното си право на защита в такава ситуация законодателят е създал възможност за възстановяване на срока за извършване на процесуалното действие. Тъй като с възстановяването на срока всъщност се възстановява погасеното право или се признава с обратна сила правната значимост на извършени след срока процесуални действия, то като изключение от общото правило разпоредбите, регламентиращи правото на възстановяване, следва да бъдат тълкувани stricto sensu. В закона не се съдържа дефиниция на понятието „особени непредвидени обстоятелства“, поради това същите се определят от практиката с оглед спецификата на всеки отделен случай въз основа на конкретните относими доказателства. Това, което е безспорно, е че при преценката на сочените от жалбоподателя обстоятелства, съдът следва да отчита факта, че те трябва да бъдат такива, които жалбоподателят не би могъл да предвиди дори и да е положил необходимите усилия и грижа. От това следва, че сочените обстоятелства са такива извън обичайните, нормално очакваните и поради това непредвидими. Същевременно, те трябва да са възникнали внезапно, изненадващо, поради което страната не е в състояние да ги преодолее. Обстоятелствата трябва и да са особени, т.е. да са различни от обикновените, рутинните и да са попречили на страната да извърши в срок съответното процесуално действие. В подкрепа на твърденията си за наличието на особени непредвидени обстоятелства, частният жалбоподател сочи, че в деня на изтичане на срока, в който е следвало да бъдат изпълнени указанията на първоинстанционния съд за представяне на доказателство за внесена по сметка на ВАС държавна такса, а именно 25.09.2023 г., пълномощникът на РУО, натоварен с процесуалното представителство по делото, е отсъствал от работа, поради внезапно влошаване на здравословното състояние на член от семейството. Представените в тази връзка три броя амбулаторни листа, правилно не са приети като доказателства в подкрепа на твърдението на страната, тъй като освен че не са представени едновременно с молбата за възстановяване на срока, съгласно чл. 65, ал. 1, т. 2 ГПК, то и не доказват по безспорен начин връзката между прегледаното лице и процесуалния представител Н. Иванова. Физическото отсъствие в деня на изтичане на срока на служителя Н. Иванова по твърдяната от нея причина, дори да се приеме за особено непредвидено обстоятелство, което е препятствало извършването на дължимото процесуално действие от нейна страна, не е препятствало страната – жалбоподател да го извърши. Това е така, на първо място, защото за времето на отсъствието му, на процесуалния представител на жалбоподателя е разрешено ползването на платен годишен отпуск, а издаването на заповедта за това след изтичане на периода на отсъствието, е ирелевантно за случая. На следващо място, видно и от съдържанието на самата заповед, както служителят Н. Иванова, която е натоварена с водене на делото, така и определеният да я замества служител – гл. юрк. С. Димитрова, са служители в отдел „Процесуално представителство“, дирекция „Правна“ в Министерство на регионалното развитие и благоустройството, дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ в което изпълнява функциите на Управляващ орган по програмата за трансгранично сътрудничество Република България – Република Сърбия, съфинансирана от Инструмента за предприсъединителна помощ за периода 2014-2020, съгласно чл. 29, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (приет с ПМС № 171 от 16.08.2017 г., обн. ДВ, бр. 68/2017 г.). Съгласно чл. 22, т. 1 и т. 6 от същия, дирекция „Правна“ осигурява процесуалното представителство на министъра, на министерството и на държавата при условията на чл. 31, ал. 2 ГПК пред съдебни, арбитражни и административни органи, както и осъществява правна помощ на ръководството и на звената на министерството с оглед на законосъобразното осъществяване на техните функции. Поради това и не може да се приеме, че натовареният с водене на конкретното дело служител Н. Иванова, е единственият служител на МРРБ, който би могъл да осъществи процесуално представителство в случая и да извърши дължимото процесуално действие вместо страната, която представлява и чиито интереси защитава в производството. На следващо място, жалбоподателят – ръководителят на УО на Програма Интеррег, може да извърши самостоятелно съответното процесуално действие, тъй като упълномощаването за процесуално представителство не изключва упражняване на процесуалните права и задължения от самата страна. От горното следва, че за ръководителя на УО на Програма Интеррег ИПП България – Сърбия не е била налице непреодолима пречка за отстраняване нередовностите на касационната му жалба чрез представяне на доказателство за заплащане на дължимата държавна такса в указания от съда срок. Още повече, видно от данните по делото и изложените от жалбоподателя твърдения в частната жалба и в молбата по чл. 64, ал. 2 ГПК до АС – Кюстендил, действия по заплащане на дължимата държавна такса са предприети към 21.09.2023 г., а съобщението с Разпореждане № 901/13.09.2023 г. на съда е получено в МРРБ още на 15.09.2023 г. Ирелевантни за случая също са обстоятелствата, имащи отношение към вътрешната организация на процеса по осъществяване на плащания в МРРБ. Напълно неоснователни са и алтернативно изложените от частния жалбоподател доводи, свързани с приложението на нормата на чл. 137, ал. 3 АПК. Същата указва, че когато връчването се извършва по електронен път, съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за изтегляне. Тълкуването на нормата не води до извода, че е необходимо адресатът на съобщението да се е запознал със съдържанието на призовката, съобщението или книжата, приложени към електронното съобщение, а със самото съобщение. Видно от доказателствата по делото, а този факт се признава и от самия жалбоподател, съобщението с приложеното към него Разпореждане № 901/13.09.2023 г. е получено в информационната деловодна система на МРРБ на дата 15.09.2023 г. и е заведено с вх. № 99-00-3-35(9)/15.09.2023 г., което потвърждава изтеглянето му. Дали и в кой момент съдържанието на приложените към съобщението документи е станало достояние на страната или нейния процесуален представител е без значение в случая. Второто изречение на разпоредбата има предвид случаите, в които самото електронно съобщение, с което се връчват призовка или други книжа по делото, не е изтеглено в продължение на 7-дни от изпращането му, т.е. адресатът не се е запознал в този период с него. В настоящия случай това не е така, тъй като е изпратено потвърждение за изтегляне на електронното съобщение, към което в прикачен файл е приложено Разпореждане № 901/13.09.2023 г. на АС – Кюстендил, издадено по повод касационна жалба с вх. № 3171/07.09.2023 г. И в тази връзка, вътрешната организация на деловодния процес в административната структура, в която се намира органът – издал оспорения пред АС – Кюстендил административен акт, чиято отмяна е станала повод за развилото се производство по реда на чл. 66 ГПК вр. чл. 144 АПК и постановяване на разглеждания от настоящата инстанция съдебен акт, както и в кой момент съдържанието на приложените към полученото надлежно на 15.09.2023 г. съобщение документи е станало известно на страната или нейния процесуален представител, е без значение за правилността на извода на АС – Кюстендил, че не са били налице особени непредвидени обстоятелства, които да извинят процесуалното бездействие на страната – касационен жалбоподател. По изложените съображения, протоколно определение от 12.12.2023 г. на АС – Кюстендил, с което е оставена без уважение молба вх. № 4466/16.11.2023 г. на ст. юрк. Н. Иванова, като процесуален представите на ръководителя на УО на Програма Интеррег ИПП Сърбия – България с правно основание чл. 64, ал. 2 ГП във вр.чл. 144 АПК за възстановяване на срока по чл. 213а, ал. 1 АПК за отстраняване на нередовности на касационната жалба, като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, направеното от ответника по частната жалба искане и на основание чл. 143, ал. 3 АПК съдът следва да осъди МРРБ - юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспорения административен акт, да заплати на Сдружение „Кюстендилска търговско-промишлена палата“, сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200,00 (хиляда и двеста) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд