Определение № 303 от 01.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 239/2009 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба на “ЕСТ” А., гр. С. срещу определение № 175 от 17.02.2009г. по ч. гр. д. 272/2009г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 с-в. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното: Частната жалба е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. С определението, предмет на обжалване, постановено в производство по чл.389 ГПК, е потвърдено определение от 8.09.2008г. по гр.д. №2253/08г. на Софийски градски съд, с която е допуснато обезпечение на иска на К. Н. Ц. срещу “ ЕСТ” А., чрез спиране на изпълнително дело №20067800400012 на ЧСИ В. Л. срещу внасяне на парична гаранция в размер на 17 100лв. Обжалваният съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал.3 ГПК, която въвежда изрична лимитивност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които съдът се произнася по искане за допускане на обезпечение на предявен иск по реда на чл. 389 ГПК не попадат в кръга на визираните в т.1 и 2 на текста, тъй като то има привременен, несамостоятелен характер, от което следва, че с него не се прегражда развитието на исковия процес, не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне на Софийски апелативен съд е изчерпан реда за обжалване и постановения от него акт е влязъл в сила. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение