Определение № 206 от 15.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1035/2009 г.

Производството е по член 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от Я. К. Т. от гр. С. против решение №268/03.06.2009г. на П. окръжен съд,постановено по гр.д. №307/2009г. по описа на съда,като се потвърждава решение №117/16.02.2009г. постановено по гр.д. №1165/2008г. по описа на П. районен съд,с което е отхвърлен предявения от Я. К. Т. против О. гр. П. иск за признаване за установено по отношение на ответната О. П. ,че наследниците на К. Т. М. ,б.ж.с. Сарая,поч.1991г.,са собственици на дворно място с площ 1223кв.м,представляващо част от имот пл. №147 в кв.30 по плана на с. С. от 1945г./обезсилен/,която част по плана от 1962г. е извън регулация,а по сега действащата К. на възстановената собственост на землището на селото е обозначена с №060020 в местността”М”,като неоснователен. При предявяването на иска,с молба от 23.09.2008г./лист15 от делото/ ищецът Я е уточнил по смисъла на член 69 ал.1 т.2 от ГПК,че цената на иска е 143,20 лева,като е представил и удостоверение за данъчна оценка на имота-земеделска земя нива,с изх. №009511/23.09.2008г./лист 17 от делото/,от която също е видно,че данъчната оценка на процесния имот възлиза на 143,20 лева. Следователно, по така заявения установителен иск за правото на собственост върху процесния имот,обжалваемия интерес,за който липсва легална дефиниция, следва да бъде определен по заявената от ищеца цена на иска,респективно отразеното в данъчната оценка,като и в двата случая размера на същия е под 1000 лева. При това положение,постановеното от въззивния съд решение не подлежи на касационно обжалване,съгласно предвиденото в разпоредбата на член 280 ал.2 от ГПК,поради което подадената касационна жалба следва да се остави без разглеждане и се върне на жалбоподателя. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд