Определение № 1290 от 28.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 727/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 във вр. с чл.248,ал.3 ГПК: І. Образувано е по частна жалба на адвокат Р. И. в качеството й на пълномощник, осъществил безплатно правна защита на ищцата Н. М. по подадената от насрещната страна „УниКредит Булбанк“ АД въззивна жалба срещу определение № 301 от 04.02.2025г. по в.гр.д.№ 871/2024г. на САС. С него в производство по чл.248,ал.1 ГПК е изменено постановеното по делото решение в частта за разноските и на адвокат Р. И. е определено възнаграждение на основание чл.38,ал.2 ЗА в размер на 1 829.92лв., което „УниКредит Булбанк“АД е осъдено да й заплати. С частната жалба се иска атакуваното определение да бъде „изменено“ и да бъде увеличено присъденото възнаграждение за предоставената безплатна помощ в съответствие с пазарните условия за определяне на адвокатско възнаграждение по „аналогични случаи“ като се сочи, че справедливото е в размер на 4 116.46лв. Поддържа се, че проведената успешно пред въззивната инстанция правна защита е за сума от 43 330лв., а за ориентир за определяне на справедливото адвокатско възнаграждение следва да се вземат минималните размери на Наредба № 1/2004г. в редакцията й към датата на приключване на устните състезания пред САС, а не в редакцията към момента на възникване на мандатните отношения. В писмен отговор „УниКредит Булбанк“АД оспорва основателността на частната жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Частната жалба няма предмет и е недопустима. Съставът на ВКС няма правомощие да „измени“ определението на въззивния съд, постановено в производство по чл.248 ГПК. Частната жалба може да има за предмет определение на възззивния съд за оставяне без уважение искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 ЗА за осъществена защита пред тази инстанция. Само след като отмени отказа за присъждане на възнаграждение в конкретен размер, касационната инстанция може да постанови изменение на въззивното решение относно разноските за адвокатското възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗА. В конкретния случай в молбата по чл.248 ГПК адвокатът, осъществил безплатно адвокатска защита пред апелативния съд, е възразил срещу становището на съда, обективирано в постановеното по делото решение, че при подадени две въззивни жалби и неуважаването им, не следва да присъди разноски на никоя от страните. Поддържал е, че дължимото по чл.38,ал.2 ЗА възнаграждение на адвоката следва да бъде определено на базата на постигнатия правен резултат; че е недопустимо възнаграждението на предоставящия безплатно правна помощ да се прихваща с разноските на насрещната страна. Петитумът на молбата по чл.248,ал.1 ГПК е да бъде присъдено възнаграждение в съответствие със сложността на делото, положените усилия и пазарните условия за определяне на възнаграждение за аналогични случаи. Видно е, че пълномощникът е предоставил на съда да определи въз основа на посочените критерии съответстващото на положения от него труд адвокатско възнаграждение. С оглед на обхвата на отправеното искане въззивната инстанция е извършила своята преценка въз основа на конкретните данни за развитието на въззивното производство и за обема на осъществената защита и е определила размера на възнаграждението. Сезирането по посочения начин на съда не предпоставя постановяване на диспозитив за частично оставяне без уважение молбата по чл.248 ГПК. Отсъства обективирано искане, неуважаването на което от въззивния съд, да подлежи на инстанционен контрол. Поради това тази частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане поради отсъствие на предмет, по отношение на който да бъде осъществен контрол от ВКС. ІІ. Подадена е и частна жалба от „УниКредит Булбанк“АД срещу същото определение, с която се оспорва като прекомерен размерът на определеното от САС възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗА на адвокат И.. Срещу основателността частната жалба е депозиран писмен отговор. Тази частна жалба е допустима, но неоснователна. Възражението по чл.78,ал.5 ГПК не следва да бъде уважено като се имат предвид критериите, релевантни за преценката на справедливия размер на възнаграждението, дължимо на основание чл.38,ал.2 ГПК - правната и фактическа сложност на развилото се пред въззивната инстанция производство и обема на осъществената безплатно защита от процесуалния представител. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.