Определение № 386 от 26.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 320/2009 г.

Производството е по член274 ал.2 изр.първо от ГПК. Постъпила е частна жалба,подадена от С. А. П. и Ф. Х. П. /починал в процеса на производството по делото и заместен от законните си наследници- Г. А. П. ,Николай Ф. П. ,Стефан Ф. П. и Я. Ф. П. ,действащ чрез особения си представител адвокат С/ против разпореждане от 01.12.2008г. на Смолянски окръжен съд,постановено по гр.д. №283/2007г. по описа на същия съд,с което се връща касационната жалба с вх. №1999/10.05.2008г. подадена от С. А. П. и Ф. Х. П. против решение по в.гр.д. №283/2007г. по описа на Смолянски окръжен съд,на основание член 286 ал.1 т.3 във връзка с член 280 ал.2 от ГПК. В частната жалба се правят оплаквания,че постановеното разпореждане е неправилно и се иска неговата отмяна. При извършената проверка касационният съд установи следното: Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Подадената частна жалба е основателна. За да постанови връщането на касационната жалба с разпореждането,предмет на настоящата частна жалба,въззивният съд се е позовал на данните по удостоверенията за данъчната оценка на процесните имоти и е приел за установено,че обжалваемия интерес по смисъла на член 280 ал.2 е под 1000 лева,поради което решението не подлежи на касационно обжалване. Тези изводи на въззивния съд са неправилни и незаконосъобразни. Видно от постановеното с решението на първоинстанционния съд по предявения иск с правно основание член 108 от ЗС ,е признато за установено по отношение на ответниците,в качеството им на наследници на Х. А. П. ,поч.1971г.,че описаните в молбата имоти,върху които е било възстановено правото на собственост на наследодателя на ответниците по реда на ЗВСГЗГФ,с обща площ 99,998 дка са държавна собственост и са осъдени ответниците да предадат на ДЛ Д. владението върху описаните имоти. Със заявяването на исковата претенция, като цена на иска е посочена сумата от 200 000 лева,и в тази връзка с диспозитива на съдебното решение,първоинстанционният съд е осъдил ответниците за заплатят държавна такса в размер на 50000 лева. Очевидно представените и приложени по делото-лист-34-40,в производството пред въззивната инстанция,не могат да обосноват сочения от съда обжалваем интерес,както е формулиран по механичния сбор на сумите по същите в общ размер под 1000 лева. Още повече,видно от приложеното на лист 24 от първоинстанционното производство удостоверение №1240/10.09.2005г. на Д. л. Доспат се удостоверява,че съгласно Наредбата за определяне на базисните цени,цени на изключени площи и учредяване право на ползване,приета с ПМС№252/06.11.2003 г.,обн. Д.в. чр.101/2003г.,средната базисна цена на един декар гора на територията на ДЛ Д. е 2000 лева. Наред с това,по спорове,свързани със защита на правото на собственост,която е конституционно гарантирана,трябва да се има предвид не само размера на обжалваемия интерес ,а именно и необходимостта от възможност за пълна защита на това конституционно право,включително и упражняването на касационен контрол при споровете с предмет правото на собственост. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд