Определение № 6363 от 23.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5020/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от "ЛАЗОВ 15" ЕООД против определение № 857 от 20.03.2024г., постановено по адм. дело № 363/2024г. по описа на Административен съд- Благоевград, с което е отхвърлено искането му за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на решение № 10/04/1/0/02568/4/01/04/02 от 12.01.2024г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за налагане на финансова корекция. В частната жалба са наведени доводи, че обжалваното определение е неправилно и се иска отмяната му и постановяване на спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта. Ответникът – зам. изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ не взема становище по частната жалба. Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 166, ал. 3 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Основното производство пред Административен съд -Благоевград е образувано по жалба "ЛАЗОВ 15" ЕООД против решение на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за налагане на финансова корекция в размер на 137 231,26 лева за неизпълнение на негови задължения по договор № 10/04/1/0//02568 от 28.11.2017г. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗУСЕСУ оспорването на решението не спира изпълнението му. В жалбата е обективирано искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, като е посочено, че за дружеството ще настъпи значителна и трудно поправима вреда. С обжалваното определение административният съд е отхвърлил искането за спиране на законово предвиденото предварително изпълнение на акта. За да постанови този резултат, съдът е приел, че е в тежест на оспорващия да установи предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК, т.е. да докаже, че предварителното изпълнение на решението би му причинило значителна или трудно поправима вреда, но в резултат на новонастъпили факти, за което обаче не е представил доказателства по делото. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК, съдът може да спре предварителното изпълнение, само ако то е в състояние да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Съдебната практика трайно приема, че в категорията на трудно поправимите вреди не попадат тези от материално или финансово естество. Доколкото доводите на оспорващия касаят имущественото му състояние, следва да се приеме, че същият твърди понасянето на „значителна вреда“. Но както обосновано е приел първоинстанционият съд, в тежест на оспорващия е да докаже настъпването на значителни вреди. При това той следва да установи, както че съществува реална опасност да понесе такива вреди, така и че същите са "значителни" по размер. В случая не са представени каквито и да било доказателства, установяващи вида и размера на евентуалните вреди, с оглед преценката на тяхната „значителност“. Неоснователно е позоваването на размера на наложената финансова корекция като аргумент, че предварителното изпълнение ще доведе до значителни вреди. Извършването на финансова корекция по същността си представлява отмяна изцяло или частично на финансова подкрепа, вече предоставена със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Събирането на определената с индивидуалния административен акт парична сума само по себе си не може да бъде определено като причина за настъпване на значителна вреда. Такава би могла да възникне едва като вторична последица от налагането на финансовата корекция и тя винаги следва да е обективна и числово измерима. Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи и че за оспорващия съществува възможност при започнало предварителното изпълнение да поиска отсрочване или разсрочване на изпълнението, при наличието на предпоставките по чл. 278, ал. 1 АПК - когато имотното състояние на длъжника или други обективни обстоятелства препятстват незабавното изпълнение. От така установените факти и при съобразяване с изложените в жалбата твърдения следва, че формираният в оспореното определение извод за неоснователност на искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорения административен акт, е правилен и обоснован. Същият е основан включително на общия принцип на правото на Европейската общност, прогласен в чл. 6 АПК за съразмерност, тъй като държи сметка, че предварителното изпълнение е необходимо в защита на важен държавен интерес. На интереса на държавата да поиска да бъдат възстановени неправомерно получени средства за подкрепа на проекти по различни направления със средства на ЕСИФ, безспорно не може да бъде противопоставена хипотетичната възможност за прекратяване на дейността на дружеството. По изложените съображения, като е приел искането за спиране на предварителното изпълнение за неоснователно и го е оставил без уважение, административният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,