Определение № 10549 от 08.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9088/2024 г.

Производството е по реда на чл.229, ал.1, т.1 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Р. К. К., чрез адв. Перфанов, против определение № 712 от 29.04.2024 г. постановено по адм. дело №108/2024 г. на Административен съд – Перник /АС Перник/, с което е оставено без разглеждане като недопустимо искането ѝ за изменение на исковата претенция, и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържа искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Претендират се разноски. Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Първоначалното искане от Р. К. К. е да бъде осъден Национален осигурителен институт /НОИ/, за сумата от 9329,16 лева, представляващи обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. В последствие, с молба вх. №1001/ 04.04.2024 г. във връзка с разпореждане на съда от 02.04.2024 г., К. заявява, че не иска да се разглежда искането за осъждане на ТП на НОИ - гр. Перник по реда на ЗОДОВ за нанесени имуществени и неимуществени вреди и вместо него да се разгледа подадената молба с искане: 1. Да отмените мълчаливия отказ на Директора на ТП на НОИ - гр. Перник по направените искания за издаване на разпореждане по чл. 115, ал. 2 от КСО и искане за издаване на удостоверение за осигурителен стаж и доход; 2. Да се върне преписката на Директора на ТП на НОИ - гр. Перник за произнасяне по направените искания - за издаване на удостоверение за осигурителен стаж и доход и за издаване на разпореждане по чл. 115, ал. 2 от КСО 3; Да конституирате като надлежна страна ответник - Директора на ТП на НОИ - гр. Перник. С обжалваното определение съдът е приел, че направено изменение в основанието на предявения иск е недопустимо, приел е оттеглянето на първоначално заявената претенция и с оглед разпоредбата на чл. 214,ал. 1, изр. първо ГПК е оставил без разглеждане искането за изменение на исковата претенция и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Съгласно чл.214, ал.1, изр.1 ГПК, вр.с чл.144 АПК, в първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Образуваното пред АС Перник първоинстанционно производство е исково, по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, с предмет - осъждане на НОИ за плащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл.214 от ГПК, изменението на иска се прави до приключване на първото по делото заседание в първата инстанция, който срок е преклузивен. Направеното след този срок изменение на иска се явява недопустимо поради преклудиране на правото за това. В случая обаче производството е образуваното като исково с правно основание чл. 203, ал. 1 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и се основава на претенция за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразна административна дейност, поради което в същото е недопустимо заменянето на предмета на исковата претенция с обжалване на административен акт – а именно отмяната на мълчалив отказ на административния орган, тъй като изцяло се променя предмета на делото, което е процесуално недопустимо. Двете претенции се основават на различни правни основания и подлежат на разглеждне по различен процесуален ред. Правилно съдът е приел, че не може да се приеме за разглеждане в конкретното производство заявеното искане за отмяна на мълчалив отказ, нито може да се отдели за разглеждане в самостоятелно производство, тъй като производството следва да бъде прекратено поради оттегляне на исковата претенция и недопустимост на направеното искане за изменение на иска. Водим от горното Върховният административен съд, Трето отделение