Определение № 328 от 18.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1770/2010 г.
ВКСIII гражданско отделение18.03.2011reporting judge Надя Зяпкова
Ruling
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Добрички окръжен съд № 240/14.05.2009 г., постановено по гр. д. № 239/2010 г. по касационна жалба от Д. А. Д. ЕГН [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, чрез процесуален представител адвокат Б. Б.. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Grounds
Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. А. Д. ЕГН [ЕГН] от [населено място] чрез адвокат Б. Б. против въззивно решение на Добрички окръжен съд № 240/14.05.2009 г. по гр. д. № 239/2010 г. С обжалваното решение е потвърдено решение на Добрички районен съд № 267/23.12.2009 г. по гр. д. № 282/2008 г., с което на основание чл. 22, ал. 3 СК /отм./, /чл. 24, ал. 4 СК/нов/ е обявен за недействителен по отношение на В. П. П.-Р. ЕГН [ЕГН] от [населено място] договор за дарение на недвижим имот от 6.08.2008 г. по н. а. № 15, т. ІV, вх. рег. №4107, д. № 508/2008 г. на нотариус С. И., рег. № 314 по регистъра на НК, по силата на който Р. Д. Р. е дарил на Д. А. Д. ½ ид. ч. от масивна двуетажна жилищна сграда, състояща се на първи етаж от две стаи и коридор и на втори етаж от две стаи и тераса, със застроена площ от 44 кв. м., построена в ПИ-дворно място с площ от 583 кв. м., съставляващо имот кад. № 53120.502.62 по кад. карта на [населено място], общ. Б.. С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие със задължителна практика на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата-чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, а именно: по иск с правно основание чл. 22, ал. 3 СК /отм./ относителната недействителност засяга ли цялата сделка или само правата върху имота на неучаствалия съпруг. Позовава се на Р. № 856/7.10.2008 г. по гр. д. № 2979/2007 г., ВКС, І г. о., копие от което представя. За ответника по касация Р. Д. Р. е подаден писмен отговор от процесуален представител адвокат В. Д. Х., с който касационната жалба е оспорена като недопустима и неоснователна. За ответника по касация В. П. П.-Р. е подаден писмен отговор от процесуален представител адвокат М. П.-В., с който касационната жалба е оспорена като недопустима до касационно разглеждане. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски. Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното: За да уважи иска с правно основание чл. 22, ал. 3 СК/отм./ досежно целия недвижим имот, предмет на извършената разпоредителна сделка въззивният съд е приел, че след като имотът, предмет на извършеното дарение към момента на сключване на договора за дарение е бил съпружеска имуществена общност /СИО/ и договорът е сключен без съгласие на съпругата на дарителя, то извършеното дарение по отношение на нея е недействително. Основание за допускане на касационно обжалване не е налице. Поставеният с изложението материалноправен въпрос не е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и не е решаван противоречиво от съдилищата съгласно чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. С решение на Върховния касационен съд, състав на ІV-то г. о. № 737/24.11.2010 г., постановено по гр. д. № 349/2010 г. по реда на чл. 290 ГПК е даден отговор на поставения материалноправен въпрос, като е прието, че надлежното предявяване на иска по чл. 22, ал. 3 СК/отм./ осуетява настъпването на вещноправното действие на сделката изцяло. Съгласно т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК всички решения на ВКС по уеднаквяване на съдебната практика, за точно прилагане на закона и развитие на правото, постановени в производство по чл. 290 ГПК са включени в обхвата на задължителната съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Относно посоченото с изложението основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не са изложени никакви аргументи и липсват представени влезли в сила съдебни решения. Искането на процесуалния представител на ответник по касация В. П. П.-Р. за присъждане на съдебно-деловодни разноски не може да се уважи, поради липса на данни за направени за касационната инстанция разноски по делото. Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение