Определение № 180 от 01.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4173/2019 г.

Производството е образувано по молба, вх. № 3380/14.05.2020 г. по регистъра на ВКС (изпратена по пощата на 12.05.2020 г.), подадена от адвокат И. Т. И., назначена на основание чл. 47, ал. 6 ГПК за особен представител на ответника по делото и касатор М. П. Д., с искане да бъде определено и присъдено адвокатско възнаграждение за осъщественото от нея процесуално представителство пред ВКС. Ищецът - ответник по молбата В. П. В., чрез адв. Г. в отговора си е изразил становище за нейната основателност, тъй като възнаграждението за особен представител в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК е винаги дължимо и може да бъде възмездно като разноски при определен изход на делото. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на последното счита, че възнаграждението в случая следва да бъде определено в условията на чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Производството по гр. д. № 4173/2019 г. по описа на ВКС е образувано по касационна жалба на адвокат И. Т. И. - особен представител на М. Д., назначена по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, срещу решение № 1399/11.06.2019 г. по гр. д. № 951/2019 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 55/04.01.2019 г. по гр. д. № 9658/2016 г. на Софийски градски съд за уважаване на предявеният от В. П. В. срещу М. П. Д. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД до размер на сумата от 30 000 лв. - обезщетение на неимуществени вреди от деликт, извършен на 30.05.2015 г. С определение № 338/27.04.2020 г. по гр. д. № 4173/2019 г. настоящият състав на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение и е възложил в тежест на касатора сторените от другата страна разноски в касационното производство. Не е определяно възнаграждение на особения представител на страната за извършеното от него процесуално представителство в касационното производство. Молбата е допустима, а разгледана по същество и основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК особеният представител се назначава на разноски на ищеца. Разноските се възлагат върху страните в зависимост от крайния резултат по спора по делото съобразно чл. 78 ГПК. Дължимостта на възнаграждението на особения представител не е поставено в зависимост от резултата от извършеното от него процесуално действие. Размерът му обаче се определя съобразно фактическата и правна сложност на делото, като той може да бъде и до 1/2 от предвидения минимален размер за съответния вид работа. В случая данните по делото сочат, че то не разкрива висока степен на фактическа и правна сложност. Ето защо следва да бъде определено адвокатско възнаграждение за осъщественото от особения представител процесуално представителство пред ВКС - подаване на изготвена касационна жалба от името на М. П. Д. с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК - при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК, в размер на 300 лв. Последният съответства на 1/2 от минималния размер на възнаграждението, посочен в чл. 9, ал. 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Горната сума е дължима от ищеца, поради което той следва да бъде осъден да я заплати на адвокат И. Т. И.. С оглед изхода на спора по делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК тези разноски на ищеца следва да бъдат възложени в тежест на ответника М. Д., с присъждането им в полза на В. П. В.. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение