Определение № 912 от 25.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12261/2023 г.

Производството е по реда на чл. 213а, ал. 7, във връзка с ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Ж. Стойчев от гр.Бургас, подадена против Определение № 3008 от 23.11.2023 г., постановено по адм.д. № 1557/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас. Частният жалбоподател оспорва горепосоченото определение, заявява искане да бъде отменено като незаконосъобразно и вместо него да се постанови съдебен акт, с който да бъдат уважени исканията му за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима и разгледана по същество за частично основателна, макар и не по изложените в нея съображения. Обжалваното определение е постановено по реда на чл.213а, ал.3 от АПК и с него Административен съд – Бургас е оставил без уважение искането на Ж. Стойчев за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ във връзка с подадена от него до ВАС частна жалба против Определение № 2306/13.09.2023 г. по адм. д. № 1557/2023 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на г-н Стойчев против мълчалив отказ на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Бургас по искане за отпускане на еднократна целева помощ за отопление. По отношение на искането за освобождаване от държавна такса решаващият съдебен състав на АС-Бургас се е позовал на разпоредбата на чл.235а, изр. второ от АПК, съобразно която не се дължи държавна такса от граждани по дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане, с оглед което е приел за неоснователно искането на молителя, доколкото същият е освободен от заплащането на държавна такса по силата на самия закон. По отношение искането за предоставяне на правна помощ е приел, че са налице хипотезите, визирани от чл.24, т.1 и т.2 от ЗПП, регламентиращи случаите, в които правна помощ не се предоставя. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение в частта му, с която отхвърлено искането на частния жалбоподател за предоставяне на правна помощ е валидно, допустимо и правилно. По аргумент от разпоредбата на чл.23, ал.2 от Закона за правната помощ (ЗПП) предоставянето на правна помощ по административни дела не е задължително. Обосновано съдът е приел, че в конкретния случай са налице предпоставки, даващи основание за отказ за предоставянето на такава, изхождайки от правния спор по делото, развитите съображения от страна на жалбоподателя в подадените жалби и допълненията към тях, както и демонстрираната от него правна култура и познания във връзка със ЗСП и АПК. Настоящият съдебен състав обаче намира, че в останалата част на определението е налице произнасяне по недопустимо искане. Съобразно разпоредбата на чл.235а от АПК, за производство, образувано по частна жалба, се събира такса в размер 30 лв. за граждани, държавни и общински органи и 150 лв. за организации. Не се дължи такса от граждани за частна жалба по дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане. В конкретния случай се касае за правен спор, свързан със социално подпомагане, поради което и по силата на закона частният жалбоподател не дължи такса във връзка с подадената от него частна жалба против прекратителното определение на АС – Бургас. Ето защо искането му за освобождаване от такава е недопустимо и е следвало да бъде оставено без разглеждане. Като се е произнесъл по същество по това искане, Административен съд – Бургас е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен в тази му част. На основание на горното и на чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2 и ал.3 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,