Определение № 8639 от 10.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6822/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на В. Б. Н. от гр. Варна, чрез проц. представител адв. И. Златев, против разпореждане № 5982/10 юни 2024 г., постановено по адм. д. № 1243/2024 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения в срока по чл. 232 АПК не са депозирани. Върховният административен съд, втора колегия, седмо отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в 3-дневния срок по чл. 254 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения. С атакуваното разпореждане е отхвърлено искане с правно основание чл. 250 АПК, подадено от В. Б. Н., да бъде задължена Областна дирекция на МВР незабавно и безусловно да прекрати неоснователните си действия, изразяващи се в задържане и невръщане на свидетелството й за управление /СУМПС/ № [номер], издадено на 23 октомври 2014 г. от МВР Варна, чрез предприемане незабавно действия по връщането на СУМПС. За да постанови обжалваното разпореждане, административният съд е приел, че не са налице неоснователни действия по смисъла на чл. 250 АПК, тъй като същите се основават на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0819-000110/29 януари 2024 г., издадена от полицейски инспектор при ОД на МВР Варна, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 1, б. “б“ ЗДвП на В. Н. е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като заповедта е връчена на 22 февруари 2024 г. и не е изтекъл срокът на наложената принудителна административна мярка. Така постановеното разпореждане е законосъобразно. При постановяване на същото административният съд правилно е отчел, че за да се възползва искателят от закрилата, дадена с разпоредбата на чл. 250 АПК за прекратяване действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, следва тези действия да не се основават на административен акт или на закона. В случая действията, чието прекратяване се иска, са действия изразяващи се в изземване и задържане на СУМПС на В. Б. Н. се основават на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0819-000110/29 януари 2024 г. от полицейски инспектор при ОД на МВР Варна, сектор „Пътна полиция“. С последната, на основание чл. 171, т. 1, б. “б“ ЗДвП, е разпоредено временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Към 10 юни 2024 г. въпросът за отговорността на Н. не е бил разрешен, нито е изтекъл посоченият в заповедта максимален срок от 18 месеца. Предвид изложеното правилен е изводът на първоинстанционния съд, че действията по задържането на СУМПС на Н. не са подлежали на преустановяване по реда на чл. 250, ал. 1 АПК. За да се предизвика разпоредената от цитираната правна норма последица - прекратяване на неоснователни действия, то следва да е налице отрицателна предпоставка - липса на административен акт, респективно липса на закон, които да обосновават извършването им, каквато в случая не е налице. Предвид това, че обжалваното разпореждане на Административен съд Варна е валидно, допустимо и правилно - следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, Втора колегия, седмо отделение, в настоящия състав