Определение № 3705 от 27.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8800/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от М. Стаматов с адрес в гр. Варна, [улица], [адрес], против Определение № 1716 от 16.06.2023 г., постановено по адм. дело № 1319/2021 г. по описа на Административния съд – Варна. С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на Стаматов за замяна на адв. Е. Желязкова, а в условията на евентуалност – за ново предоставяне на правна помощ за приподписване на депозираната от него молба за отмяна на влязло в сила Определение № 6335/27.06.2022 г. по адм. дело № 5303/2022 г. на Върховния административен съд, с което е оставено в сила Определение № 1301/21.04.2022 г. по адм. дело № 1319/2021 г. на Административния съд – Варна или подписване на същата с особено мнение на съответния адвокат, при излагане на самостоятелни основания. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение. Навежда касационно отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК – нарушение на материалния закон. Счита, че с постановяването на атакуваното определение е лишен от правосъдие. Изразява становище, че приподписването на искането за отмяна от адвокат или юрисконсулт, съгласно изискването на чл. 242, ал. 4 АПК, представлява адвокатска защита, респ. се включва във вида правна помощ по чл. 21, т. 2 от Закона за правната помощ (ЗПП) – процесуално представителство. Твърди, че продължава да отговаря на изискванията за предоставяне на правна помощ по чл. 23, ал. 3 ЗПП, за което е представил необходимите документи пред първата инстанция, съответно такава му е предоставена по адм. дело № 1319/2021 г. по описа на Административния съд – Варна. Посочва, че за него е непосилна сумата, която адвокати, с които се е консултирал, искат за извършването на услугата за приподписване. С тези доводи иска отмяната на обжалваното определение и даване на указания на първоинстанционния съд за назначаване на особен представител във връзка с производството по искането за отмяна на Определение № 6335/27.06.2022 г., постановено по адм. дело № 5303 г. по описа на Върховния административен съд за 2022 г. Ответникът по частната жалба – Министерство на правосъдието със седалище и адрес на управление в София, ул. „Славянска“ № 1, не изразява становище по нея в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: По делото се установява следното: С Определение № 1301/21.04.2022 г. по адм. дело № 1319/2021 г. на Административния съд – Варна, на Стаматов е върната негова искова молба против Министерство на правосъдието за присъждане на обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, в резултат на противоправно поведение на служители на Агенция по вписванията, изразяващи се в издаване през 2004 г. на заверен препис от Нотариален акт № 157, том ХVІ, дело № 4763/1990 г. на лице – несобственик на имота, посочен в този нотариален акт, в резултат на което ищецът станал жертва на имотна измама, и производството по делото е прекратено. Стаматов обжалвал прекратителното определение пред Върховния административен съд. Същото било оставено в сила с Определение № 6335 от 27.06.2022 г., постановено по адм. дело № 5303/2022 г. на касационната инстанция, атакувано от частния жалбоподател в производство по искане за отмяната му. За да постанови обжалвания в настоящото производство резултат, административният съд е приел, от правна страна, че производство, образувано по молба за отмяна, е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни актове, за които се твърди, че са порочни на изчерпателно посочените в закона основания, поради което следва да се приеме, че задълженията на адв. Желязкова, назначена да оказва правна помощ на ищеца за процесуално представителство по адм. дело № 1319/2021 г. на Административния съд – Варна, са приключили с влизане в сила на Определение № 1301/21.04.2022 г., постановено по това дело. Анализирал разпоредбата на чл. 23, ал. 1-3 ЗПП, регламентираща условията за предоставяне на правна помощ по този закон. Посочил, че конкретният случай не попада в хипотезата на задължително назначаване на правна помощ. Счел, че не е налице и хипотезата по чл. 23, ал. 2 ЗПП. Мотивирал се, че Стаматов разполага с достатъчно средства предвид, че е заплатил държавна такса по искането си за отмяна на Определение № 6335/27.06.2022 г. по адм. дело № 5303/2022 г. на Върховния административен съд. Уточнил, че с Определение № 1579 от 07.06.2023 г., постановено по адм. дело № 1319/2021 г., е оставил без уважение искането на ищеца да бъде освободен от вече внесената държавна такса по молбата за отмяна. Допълнил, че не са налице данни за възникнали нови обстоятелства, които да обосноват различен извод относно финансовото положение на Стаматов. Приел е, че дори да се приеме, че лицето не разполага с достатъчно средства за заплащане на адвокат, то не е налице другата кумулативно дадена в разпоредбата на чл. 23, ал. 2 ЗПП предпоставка, тъй като „интересите на правосъдието“ не изискват в конкретния случай правна помощ от вида по чл. 21, т. 2 ЗПП. По тези съображения и на основание чл. 24, т. 2 ЗПП формирал решаващия извод за неоснователност на молбата на Стаматов за предоставяне на правна помощ по искането му за отмяна на Определение № 6335/27.06.2022 г. по адм. дело № 5303/2022 г. на Върховния административен съд. Оставил я без уважение. Определението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на касацонната инстанция напълно споделя съображенията на решаващия състав на Административния съд – Варна, обусловили постановяването на обжалвания резултат, поради което не следва да ги повтаря в настоящото определение, а препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ, във вр. с чл. 236 АПК. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия