Определение № 879 от 03.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 250/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. ПТК”П.” [населено място] е подала касационна жалба срещу решение от 16.07.2010 г. по гр. д. № 4081/2006 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение по гр. д. № 5388/2005 г. на СРС, с което е уважен предявен от Столична община – район „Н. И.” срещу касатора, като е признато за установено, че Столична община е собственик по приращение (чл. 92 ЗС) на едноетажна постройка–павилион, с предназначение сладкарница, застроена на площ от 120 кв. м. в УПИ ІV, кв. 18а, по плана на [населено място] и е отменен на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) съставен констативен нот. акт № 39, т. 2, рег. № 6569, н. д. № 208/2002 г. на нотариус рег. № 438 в полза на касатора. Касационните доводи са за нарушение на процесуалния закон и неправилно прилагане на материалния. В изложението по чл. 283, ал.4 ГПК се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение по разрешените с него съществени за изхода на спора въпроси. Процесуалнияте въпроси разрешени от съда са за преценка на всички доказателства – преки и косвени относно факта на построяване на сградата със средства на кооперацията и относно задължението за съда да допусне изслушване на експертиза, когато за изясняване на твърдян факт са необходими специални познания. Материалноправния въпрос разрешен от съда е за това ако постройката е била с временен статут, приложим ли е института на приращението по отношение на нея. Последният разрешен материалноправен въпрос е ако постройка с временен статут е изградена със средства на кооперация, последната придобила ли е вещни права върху нея на основание чл. 2, ал. 3 ЗС (редакция преди отмяната й). Ответникът по касация намира, че не са налице релевираните предпоставки за допускане касационна проверка на решението. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. След проверка на решението по въведените основания за допускане касационна проверка настоящия тричленен състав намира следното: От фактическа страна е установено, че касаторът е построил павилион, използван за сладкарница, в УПИ ІV, кв. 13 по плана на [населено място], отреден за кметство, културен дом и кафе-сладкарница с плана от 1990 г., който имот след влизане в сила на ЗМСМА е публична общинска собственост, а преди това държавна собственост по данни от актове за ДС №№ 561, 562 и 533 от 1988 г. и акт за публична общинска собственост № 2242 от 24.09.2001 г. С приета техническа експертиза е установено, че павилионът е изпълнен от метална конструкция върху бетонови основи, която е затворена с метални платна. Не се установява за извършеното строителство да е издадено разрешение от собственика на терена. С писмени доказателства е установено, че сградата е заведена в баланса на кооперацията като дълготраен материален актив от 1986 г., декларирана е пред териториална данъчна дирекция с декларация от 28.04.1983 г. от ПТК „Подкрепа”, която е заплащан данък сгради. Със свидетелски показания е установено, че е построена през 1982 г. със средства на кооперацията. За да уважи иска съдът е приел, че сградата с оглед конструкцията и начина на закрепване към терена има статут на недвижим имот. Построена е в държавен, а сега общински имот без отстъпено право на строеж и издадено разрешение за това, поради което и на основание чл. 92 ЗС е собственост на ищеца. Постройката не е собственост на касатора на основание чл. 2, ал. 3 ЗОС (отм.), тъй като не е установено да е построена със средства на касатора. Намерил е, че относно факта на построяване на сградата с кооперативни средства не е проведено пълно доказване, поради което не е станала собственост на кооперацията по разпореждане на закона – чл. 2, ал.3 ЗОС. Намерил е също и това, че ако постройката няма постоянен градоустройствен статут то и на това основание по отношение на правото на собственост върху нея не намира приложение нормата на чл. 2, ал.3 ЗОС в отменената й редакция. Налице е основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка на решението по разрешените процесуални въпроси за съвкупната преценка на доказателствата по делото и по въпроса за необходимостта от изслушване на експертиза относно факти с правно значение, за установяване на които са необходими специални познания. Изясняването на въпроса дали построяването на павилиона-сладкарница е в изпълнение на предвижданията на плана, действал към 1982 г. при построяването й, както и дали тя има статут на преместваем обект или на сграда с постоянен характер предвид начина на закрепването й към терена и елементите от които е изпълнена изискват специални познания, което обуславя и изслушването на техническа експертиза. Касационна проверка следва да се допусне и по разрешения материалноправен въпрос за наличие елементите от фактическия състав на чл. 2, ал. 3 ЗОС отм., тъй като е разрешен хипотетично, а не въз основа на конкретно установени факти и се решава противоречиво от съдилищата. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.