Определение № 1251 от 30.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1009/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Т. М. срещу въззивно решение от 26.10.2009 г. по гр.д. № 855 /2009 г. на Софийски апелативен съд, г.о., четвърти с-в., в частта, с която е оставено в сила решение от 04.02.2009 г. по гр.д. № 65 /2008 г. на К. окръжен съд, г.о., с която искът на жалбоподателя срещу Л. Т. И. за обезщетение за неоснователно обогатяване е отхвърлен за разликата над 1,925.16 лева до пълния предявен размер 18,000 лева. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска да бъде допуснато до касационно обжалване, като твърди, че апелативният съд е разрешил въпроса за размера на обезщетението в противоречие с т.4 на ППВС 1 /1979 г. и с решение № 1789 от 13.01.1995 г. по гр.д. № 1481 /1994 г., І г.о. на ВС, в които е прието, че неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването и твърди, че съдилищата не са изследвали дали обедняването и обогатяването произтичат от един или от няколко, само че общи факти, както е прието в т.5 на същото ППВС 1 /1979 г. Ответникът Л. Т. И. не изразява становище по основателността на искането на Н. М. за допускане на касационно обжалване и по основателността на жалбата. Настоящият състав намира следното: Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес по оценяемия иск във въззивното производство е над 1,000 лева. Наведеното основание е по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Искът е основан на твърдения, че ищецът, който е брат на ответника, е вложил труд, парични средства и материали в изграждането на собствения на ответника етаж от къща в съсобствен парцел в гр. К., за което ответникът отказал да му заплати обезщетение. За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е приел, че за да бъде уважен предявеният иск, този, който се е обогатил за сметка на другиго, дължи връщане на това, с което се е обогатил, до размера на обедняването, че в конкретния случай следва да бъде установено дали ответникът се е обогатил през 1971 г., когато е придобил процесния етаж от къща (с построяването му въз основа на учредено право на строеж) и с колко, дали ищецът се е обеднил (с влагането на труд, пари и материали) при построяването на същия етаж и с колко и да се присъди по-малката сума между обедняването и обогатяването. Въз основа на преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел за установено, както и първоинстанционният, че искът следва да бъде уважен частично за 1,925.16 лева – влагане на цимент и желязо и стойността на труда за извършване на арматурни работи на собствения на ответника първи етаж от къщата към момента на изграждането и придобиването на етажа – 1971 г.., а за разликата до пълния предявен размер 18,000 лева искът е неоснователен. С т.4 и т.5 на ППВС № 1 /1979 г., е прието, че в случаите на чл.59,ал.1 ЗЗД чл.59,ал.1 ЗЗД се дължи връщането на по-малката сума между обедняването и обогатяването (т.4) и че Необходимото изискване за уважаване на иска по чл.59,ал.1 ЗЗД е връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника от един или от няколко общи факта (т.5). От изложеното е видно, че въззивният съд е постановил решението си в съответствие, а не в противоречие с двете посочени разрешения на постановлението на Пленума на ВС № 1 /1979 г., поради което не е осъществено наведеното основание за допускане на решението до касационно обжалване. Страните не претендират разноски и такива не следва да се присъждат Воден от изложеното съдът