Определение № 10303 от 02.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8788/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на И. В. И. от гр. Видин, подадена чрез процесуалния представител адв. Стефанов, срещу определение № 886 от 17.06.2024 г., постановено по адм. дело № 294/2024 г. по описа на Административен съд – Видин, с което е оставена без разглеждане жалбата му против заповед № 18-5508/20.05.2024 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ – Видин и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържат оплаквания за необоснованост и неправилност на определението, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – началник на СГКК – Видин, в срока по чл. 232 от АПК не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, като същата е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна. За да постанови оспореното определение Административен съд – Видин е приел, че жалбоподателят няма качеството на заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ в конкретното административно производство и не е легитимиран да оспори заповедта на началника на СГКК – Видин, доколкото той не е собственик на обект с идентификатор 10971.509.311.4, както и не твърди, и не представя документ, от който да е видно наличието на учредено или признато вещно право върху имота. Така постановеното определение е неправилно. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е заповед № 18-5508/20.05.2024 г. на началника на СГКК – Видин, с която на основание чл. 54, ал. 4 от ЗКИР, във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, състоящо се в нанасяне на сграда с идентификатор 10971.509.311.4 в имот с идентификатор 10971.509.311 и вписването в кадастралния регистър на Ц. С. В. като собственик въз основа на нотариален акт № 189, том VI, рег. № 1800/12.03.2007 г. Съгласно приложени по делото скица на поземлен имот с идентификатор 10971.509.311 и извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти, като съсобственици на имот с идентификатор 10971.509.311 са вписани жалбоподателят И. В. И., въз основа на нотариален акт № 26/07.12.1990 г., том 5, дело № 1522 – за ¼ идеални части, и Община Видин. Заинтересовани лица в производствата по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижимите имоти, чиито права са засегнати от изменението - § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, във вр. с чл. 54, ал. 4 от ЗКИР. Това качество притежават вписаните в кадастралния регистър туляри на права, като правното им положение позволява те да се ползват от доказателственото действие на кадастъра - чл. 2, ал. 5 от ЗКИР /до оборването на презумпцията за достоверност на вписаните в кадастъра данни/. С оглед на това и доколкото записванията в кадастъра са източник за определянето на кръга на заинтересованите да оспорят заповедта за изменение му страни, то в конкретния случай преценката на първоинстанционния съд за допустимостта на жалбата е следвало да се обуслови от отговора на въпроса дали частният жалбоподател фигурира в кадастъра като собственик на имота, в границите на който се нанася процесната сграда, предмет на административния акт. По този правно-релевантен за проверката на легитимацията факт съдът не е формирал изводи. Възприетата от съда отрицателна предпоставка за допустимостта на оспорването е основана единствено на посоченото в жалбата, че жалбоподателят е „обикновен държател на имота“, както и че същият не е собственик на процесния гараж. Административният съд, при съобразяване на приложената по делото административна преписка и изложеното в становището на административния орган, че собствеността на жалбоподателя върху процесния имот преди започване на административното производство е преминала в патримониума на трето лице – сина на жалбоподателя, и това обстоятелство не е било отразено в кадастралния регистър, е следвало да даде изрични указания на жалбоподателя да представи писмени доказателства, легитимиращи го като собственик на поземлен имот с идентификатор 10971.509.311 - безспорно засегнат от процесното изменение на кадастралната карта, към момента на подаване на жалбата и едва тогава да обоснове извод за процесуална допустимост на жалбата. При липсата на подобно фактическо установяване не би могъл да бъде даден еднозначен отговор дали частният жалбоподател е носител на правото да оспори процесното изменение на кадастралния план, респ. инстанционната проверка по същество относно правилността на прекратителното определение е лишена от предмет. Предвид изложеното обжалваното определение е неправилно, поради което същото следва да се отмени, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,