Определение № 13394 от 10.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11071/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на А. И. Н. от гр. Петрич срещу Определение №7813 от 25.06.2024 г., постановено по адм. дело № 10764/2023 г. по описа на Върховния административен съд. В частната жалба са изложени съображения за нищожност и неправилност на определението. В жалбата е инкорпорирано и искане за отправяне на преюдициално запитване по реда на Глава петдесет и девета от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, до Съда на Европейския съюз за тълкуването на чл. 19, § 1, ал. 2 от ДЕС и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС). Ответникът - председателят на Окръжен съд – Благоевград, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор излага доводи за недопустимост, евентуално за неоснователност на частната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Оспореното пред настоящия съдебен състав определение е постановено от тричленен състав на Върховния административен съд в касационно производство по обжалване на първоинстанционен съдебен акт. С Определение №7813 от 25.06.2024 г. е обезсилено Решение № 1618 от 26.09.2023 г., постановено по адм. дело № 476/2023 г. по описа на Административен съд – Благоевград, като вместо това е оставена без разглеждане жалбата на А. И. Н.- съдия от Районен съд – Петрич, против Заповед № 255 от 05.05.2023 г. на председателя на Окръжен съд – Благоевград и е прекратено производството по делото. Касационната инстанция се е мотивирала, че оспореното пред нея решение е постановено срещу акт, който не подлежи на оспорване. С оглед постъпилата жалба от А. Н. срещу Определение №7813 от 25.06.2024 г., настоящият петчленен съдебен състав на ВАС е прекратил производството по адм.д.№8492/2024 г. на ВАС и е изпратил делото на тричленния състав на шесто отделение на ВАС за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определението. В производството по реда на чл.175, ал.1 АПК, тричленният състав на ВАС, с Определение №12232/13.11.2024 г. по адм.д. №10764/2023 г., е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Определение №7813 от 25.06.2024 г., като: 1/ е заличил абзац първи, с който се отменя протоколно определение от 13 май 2024 г., с което е даден ход на делото по същество; 2/в абзац пети, вместо „Прекратява производството по адм.д.№10746/2023 г. по описа на ВАС“ да се чете “Прекратява производството по адм..№476/2023 г. по описа на Административен съд- Благоевград“ и 3/в абзац последен, вместо „Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред петчленен състав на ВАС в седмодневен срок от съобщението до страните“ да се чете „Определението не подлежи на обжалване“. В така постановеното определение са оставени без уважение искането на А. Н. за отвод на съдиите от тричленния състав на ВАС и искането по чл.267 от ДФЕС за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по въпросите, поставени в молба от 05.11.2024 г. След връщане на делото на петчленния състав на ВАС, на 21.11.2024 г., е депозирано искане от А. И. Н., в което се отправя искане за отвод от по- нататъшно участие в адм.д.№11071/2024 г. на членовете на петчленния състав на ВАС, на основание чл.22, ал.1, т.6 ГПК, вр.с чл.144 АПК, както и новирано искане по чл.267 ДФЕС за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз с индивидуализирани пет въпроса. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира частната жалба за процесуално недопустима. Същата е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 3 от АПК, когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. Когато оспореното решение е постановено по недопустима жалба, както е в настоящия случай, с решението си касационният съд обезсилва постановеното решение и прекратява производството по делото. Това решение е окончателно – чл. 223 от АПК, включително и в частта му за прекратяване на производството по делото. Разпоредбата съответства на установената в чл. 131 от АПК двуинстанционност на съдебните производства по административни дела. Предвид изложеното и на основание чл. 215, т. 4, във връзка с чл. 236 от АПК, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. В съответствие с това безпредметно остава и искането за отправяне на преюдициално запитване, тъй като съдът дължи произнасяне по него само във висящо, допустимо по същество производство. По отношение отправеното искане за отвод на съдебния състав, съдът счита, че то е неоснователно, тъй като не са налице основанията, предвидени в чл.22, ал.1, т.6 ГПК, касаещи безпристрастността на петчленния състав на ВАС. Според Тълк.решение №1/2023 г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№1/2023 г. „съдът трябва да има възможност за свободна преценка, основана на обстоятелствата по конкретното дело и неограничена от задължителна съдебна практика, дали съмнението на страната в безпристрастието на съда, породено от посочените от нея факти е обективно обосновано и оправдано, съответно дали неотвеждането на съдията от разглеждане на делото представлява съществено процесуално нарушение, водещо до неправилност на същото.“ Съдът счита, че безпристрастността и независимостта на състава са само част от предпоставките за формиране на вътрешно убеждение. Друга предпоставка е това убеждение да е логически аргументирано и да се „опира“ на закона. Именно с тази цел е въведено конституционното задължение на съдилищата да мотивират актовете си (чл. 121, ал. 4 от Конституцията), както и възможността за инстанционен контрол. Именно това е сторено и в конкретния случай, поради което посочените аргументи за отвод-чл.22, ал.1, т.6 ГПК, вр.с чл.144 АПК, са неоснователни. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. На основание §1, т. 6 от ДР на АПК, във връзка с чл. 86, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт, А. И. Н. следва да заплати на Окръжен съд – Благоевград сумата от 50 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 215, т. 4, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия