Решение № 7878 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2046/2019 г.

Решение № 7878 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2046/2019 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от Т. Ф., подадена чрез адв. Челебиев, срещу решение № 1095/18.01.2019 г. по адм. дело № 978 по описа за 2018 г. на Административен съд град Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 305 от 22.09.2018 година, относно налагане на полицейска мярка "Задържане за срок от 24 часа", издадена от Инспектор ТП при РУ Харманли. Ответникът в представено писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с оспорената пред него заповед Т. Ф. е задържан за срок до 24 часа на 22.09.2018 г. в 23, 30 ч. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР с мотива, че има данни за извършено престъпление. Съдът е установил от приетата по делото докладна записка, че на 22.09.2018 г., в град Харманли, на публично място- района на кръстовището на ул. "Хр. Смирненски" и ул. "Т. Каблешков" Ф. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото- удрял в земята и ритал с крак гумите на велосипед, собственост на И. Юруков. В РУ-Харманли е образувано ДП № 501/18 г. След проведените процесуално - следствени действия с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение Т. Ф. е привлечен в качеството на обвиняем. Лицето е задържано за срок до 24 часа в РУ- Харманли с цел изясняване на обстоятелства и съпричастност към извършеното деяние. АС е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, спазени са административно - процесуалните разпоредби по издаването й и е в съответствие с приложимото материално право и целта на закона. Решението е правилно. Настоящият съдебен състав споделя всички изложени от АС мотиви. Неоснователни са твърденията на касатора за неправилна преценка на АС- Хасково относно наличието на фактически и правни основания за издаване на заповедта. Налице са данни по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК – деяние представляващо фактическо основание за издаване на оспорената заповед. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че наложената със заповедта принудителна административна мярка съответства на целта на закона - а именно да попречи на лицето да се укрие, да осигури възможността за извършване на разследване по образуваното производство, цитирано в заповедта. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за неоснователно оплакването в касационната жалба, че от материалите по делото не се установява, че към момента на задържането е имало данни за извършено престъпление. От неоспорената от Ф. в сроковете по чл. 193 ГПК вр. чл. 144 АПК докладна записка се установяват и индивидуализират по несъмнен начин фактическите основания за издаването на административния акт, които пряко кореспондират с изрично посочено правното основание - чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Предвид липсата на оспорване на писменото доказателство при надлежно разпределена тежест на доказване, съдът е направил обоснован извод за наличието на данни за съпричастност на Ф. към описаното престъпление към момента на издаване на заповедта. Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ/Конвенцията, ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 1992 г.; в сила за Република България от 7 септември 1992 г.), непосредствено след правото на живот (чл. 2) и следващите забрани на изтезанията и нечовешко отношение (чл. 3). След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 - да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията. Чл. 5 § 1 изисква на първо място задържането да е "законосъобразно", което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към националното право. По своята правна същност, мярка "задържане за срок от 24 часа" по чл. 72 - чл. 75 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка - административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата. Предпоставка за 24-часовото задържане е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Следва да се приеме, че възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски.