Определение № 5452 от 07.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4364/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. Зашева с вх. № 68/02.01.2024 г. против определение № 11479/28.12.2023 г., постановено по адм. д. 8042/2023 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). Частната жалбоподателка твърди, че не е налице неизпълнение на указанията на съда, защото не е ясно определен срока, в който е следвало да ги изпълни, а и производството пред Върховния административен съд все още не е приключило, респективно не е започнал да тече срокът, определен под условие, свързано с него. Изложени са допълнителни съображения за липса на произнасяне по искането за освобождаване от държавна такса за предявения „инцидентен иск“. Иска се отмяна на обжалваното определение. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима и основателна по следните съображения: С обжалваното определение № 11479/28.12.2023 г., постановено по адм. д. 8042/2023 г. по описа на АССГ е оставена без разглеждане жалбата на И. Зашева с вх. № 26925/18.07.2023 г. против Заповед на № 812К-4695/18.11.2016 г. на министъра на вътрешните работи и производството по делото е прекратено. Административният съд е приел, че не са изпълнени в срок указанията му от 11.09.2023 г. за внасяне на държавна такса в размер на 10 лв. и представяне на вносния документ, поради което са налице предпоставките на чл. 158, ал. 3 от АПК. Така постановеното определение е валидно, допустимо, но неправилно. Неправилен е изводът на съда, че жалбоподателката не е отстранила констатираната нередност на жалбата в определения за това срок. С разпореждането от 11.09.2023 г. първоинстанционният съд е дал ясни указания за внасяне на държавна такса, представяне на вносния документ за това и е определен точен срок за изпълнение, а именно 7 дни от получаване на съобщението. С последващо определение от 04.10.2023 г. АССГ е удължил срока за изпълнение на указанията от 11.09.2023 г. „до приключване на производството пред Върховния административен съд по обжалване на съдебни актове по адм.д. 11537/2021 г. на АССГ“. Съгласно чл. 158, ал. 1 от АПК при констатирани нередовности на жалбата се изпраща съобщение до оспорващия да ги отстрани в 7-дневен срок. В случая И. Зашева е поискала да бъде удължен законоустановен срок и съдът е разгледал искането по реда на чл. 63, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК, но в действителност не е удължил срока за изпълнение на указанията му, а е поставил условие, при настъпването на което те да бъдат изпълнени. Според чл. 60 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, срокът се изчислява по години, месеци, седмици и дни. Всеки друг начин на определяне на момента, в който определено процесуално действие става дължимо или изискуемо, не представлява определяне на срок за изпълнение, а поставяне на условие, което в контекста на чл. 158 от АПК не може да бъде разглеждано като обуславящо хипотезата на чл. 158, ал. 3 от АПК. Изрично трябва да бъде посочено, че този начин на „удължаване на срока“ създава неопределеност и затруднение за съобразяване на дължимото процесуално поведение, поради което и на това основание не е възможно да се приеме, че И. Зашева е разбрала, че към 28.12.2023 г. е преклюдирана възможността да внесе дължимата държавна такса за разглеждане на жалбата й. Допълнтелно трябва да бъде посочено, че самата формулировка на поставеното условия в определението от 04.10.2023 г. е неясна и е възможно да се тълкува, че трябва да бъде „приключено“ изцяло производството пред Върховния административен съд по обжалване на съдебни актове по адм.д. 11537/2021 г. по описа на АССГ, а не само да е постановен окончателен съдебен акт. В случая според служебна справка във Върховния административен съд е налице висящо производство, по което е насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на искане за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, който е постановен в производството, започнало като адм.д. 11537/2021 г. по описа на АССГ. По тези съображения обжалваното определение като неправилно следва да се отмени, а делото да се върне на АССГ за определяне на конкретен срок за изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса. Останалите доводи в частната жалба по повод „инцидентния иск“ са неоснователни доколкото АССГ не е приемал за разглеждане подобно искане, а основното производство, образувано по жалба законосъобразно е оставено без движение поради констатираните нередовности. Воден от горното, Върховният административен съд, Пето отделение