Определение № 56 от 08.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 83/2010 г.

Обжалвано е въззивно решение на Варненския окръжен съд, постановено на 22.04.2009 г. с № 483 по в.гр.д. № 2098/2008 г., с което е оставено в сила решение № 2* от 17.07.2008 г., постановено по гр.д. № 5* по описа на Варненския районен съд, 35-ти състав за 2007 г. в обжалваната му част, с която са отхвърлени предявените от Г. И. Ж., С. Д. Ж. и И. Д. Ж. положителни установителни искове срещу Р. П. Р. и П. Б. Р. за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на следния недвижим имот, находяща се в гр. В., кв.”В”, м.”Б” и представляващ: поземлен имот № 3* по плана на новообразуваните имоти „А” с площ 931 кв.м., при граници: ПИ № 2* и 9720, оконтурен в червен цвят на скицата на вещото лице на л. 69 от първоинстанционното дело. Недоволни от въззивното решение са касаторите Г. И. Ж., С. Д. Ж. и И. Д. Ж., тримата от гр. В., представлявани от адвокат Н от АК-Варна, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е неправилно поради допуснати нарушения, посочени в чл. 281, т.3 ГПК. Постъпила е молба вх. № 2356/9.3.2010 г. от касаторите Г. И. Ж., лично и като пълномощник на синовете си С. Д. Ж. и И. Д. Ж., в която е заявено, че прави отказ от предявения иск – предмет на настоящето дело. При това положение обжалваното решение следва да се обезсили, а касационното производство прекрати, поради което Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение на основание чл.233 ГПК.