Определение № 904 от 15.11.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Д. С. срещу решение № 1535 от 30.11.2009 г. на Варненския окръжен съд по в.гр.д.№ 1283 от 2009 г., с което е оставено в сила решение № 856 от 28.03.2009 г. по гр.д.№ 2162 от 2007 г. на Варненския районен съд за уважаване на предявения от Руска Желева Гайдова, Катя Делева Циплакис, Иванка Делева Гроздева, Крум Добрев Бончев, Добрин Крумов Добрев и Валентин Крумов Добрев срещу касаторката В. Д. С. и Николай Николов Недев отрицателен установителен иск за собственост върху следния недвижим имот: реална част с площ от 694 кв.м. от имот пл.№ 275 по ПНИ на местност „Балъм дере” в землището на кв.Владиславово, гр.Варна при граници на реалната част: имот пл.№ 274, имот пл.№ 277 и останалата част от имот пл.№ 275, оцветена със син цвят на скицата към заключението на в.л.инж.Йордан Вучков, намираща се на лист 116 от делото на ВРС.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.

Като основание за допускане на касационното обжалване по същество се сочи чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Касаторката счита, че обжалваното съдебно решение е постановено в противоречие с практиката на съдилищата по следните въпроси: 1. Дали решението на административния съд по адм.дело за оценка на имот, който ползувател иска да изкупи по реда на пар.4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, има сила на присъдено нещо по отношение на спора за собственост, който възниква между ползувателя и бившия собственик на земеделската земя, чиито права се реституират с решение на ПК по реда на ЗСПЗЗ и 2. Кога и при какви предпоставки правото на ползване се трансформира в право на собственост върху земеделска земя. Като решения на съдилища, на които обжалваното решение противоречало се сочат три решения на ВАС- решение № 14631 от 29.12.2008 г. по адм.д.№ 9905 от 2008 г., решение № 626 от 14.01.2009 г. по адм.д.№ 10483 от 2008 г. и решение № 2851 от 17.03.2006 г. по адм.д.№ 112 от 2006 г.

В писмен отговор от 10.02.2010 г. ответниците по касационната жалба Руска Желева Гайдова, Катя Делева Циплакис, Иванка Делева Гроздева, Крум Добрев Бончев, Добрин Крумов Добрев и Валентин Крумов Добрев оспорват касационната жалба като недопустима и неоснователна.

Николай Николов Недев не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: Не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касацинно обжалване на решението на Варненския окръжен съд по въпроса, дали решението по административно дело се ползва със сила на присъдено нещо по отношение на страните в гражданския процес и задължително ли е това решение за гражданския съд:

1. На първо място, посочените от касаторката решения на ВАС не обуславят допускане на касационно обжалване на решението по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като това основание касае противоречие в практиката на гражданските съдилища, а не противоречие между практиката на гражданските и административните съдилища. ВКС не е компетентен да уеднаквява практиката на гражданските и административните съдилища- съгласно чл.124, ал.2 от Закона за съдебната власт тази практика се уеднаквява само чрез приемане на общи тълкувателни постановления от Общото събрание на съдиите от ВКС и ВАС. В този смисъл е и приетото в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС.

2. На второ място, няма противоречива съдебна практика по гражданските дела по въпроса дали решението по административно дело обвързва страните в гражданския процес и гражданския съд. Дори и да е имало такова противоречие в практиката, то е отстрането с постановяване на т.4 от Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по т.гр.д.№ 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС, както и с приемането на изрична разпоредба в същия смисъл в новия ГПК, в сила от 2008 г.- чл.17 от ГПК, който предвижда, че когато един административен акт /в случая оценка на имот, който ползувател иска за изкупи по реда на пар.4б от ПЗР на ЗСПЗЗ/ се противопоставя на лице, което не е участвало в административното производство по издаването и обжалването на този акт, той не може да се противопостави и не е задължителен за това лице, а гражданският съд може да се произнася инцидентно както по валидността, така и по законосъобразността на този административен акт. Тази разпоредба предвижда изключение от общия принцип, залегнал както в чл.177 от АПК, така и в чл.302 от ГПК, че решенията на административния съд относно валидността и законосъобразността на административните актове са задължителни и за гражданския съд.

По втория посочен от касаторката въпрос също не е посочена, а и няма противоречива съдебна практика по граждански дела. Напротив, последователна е практиката по приложение на пар.4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, че незастроени земеделски имоти, които се намират на по-малко от 30 кв. от градове с население над 300 000 жители, не могат да се изкупуват от ползувателите им по реда на пар.4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Предвид на всичко гореизложеното настоящият състав на ВКС счита, че не е налице противоречива съдебна практика на гражданските съдилища по посочените от касаторката правни въпроси, поради което касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия