Решение № 211 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12352/2009 г.

Решение № 211 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12352/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производство по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по подадената касационна жалба от "Аурубис България" АД (със старо фирмено наименование "Кумерио Мед" АД) със седалище и адрес на управление в гр. Пирдоп, Софийска област, Индустриална зона чрез чрез процесуалния му представител адв. Йорданов, против Решение № 61 от 10.07.2009 г. на Административен съд - София - град, постановено по адм. д. № 5137/2008 г. по описа на съда, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № К 47-0387/7.05.2008 г. на началника на Митница София в оспорената негова част, в която върху установеното държавно вземане по ЕАД № 07ВG005003Н000184/3.05.07 г. за ДДС в размер на 3 327 лв. е определена законна лихва за забава, считано от датата на възникване на задължението до окончателното изплащане на посочената сума. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че по делото е безспорно установено, че стоката - предмет на внос (меден концентрат) не подлежи на облагане с мита, затова с решението на митническия орган е определено само задължение за ДДС. Не е спорно също така, че по процесния ЕАД е оформен режим "допускане за свободно обръщение с едновременно освобождаване за крайно потребление" и тази стока не е била поставяна под митнически икономически режими с отложено плащане. Митническото оформяне е било извършено въз основа на провизорна фактура, като цената в нея е подлежала на последващи изменения, настъпващи след датата на вноса, в резултат на промените в борсовите цени. Доставчикът е издал финална фактура за окончателната стойност на стоката. Към датата на ЕАД митницата е извършила първоначално вземане под отчет на задължението за ДДС, определено въз основа на данните от провизорната фактура. В оспореното решение е определено допълнително задължение за ДДС във връзка с окончателната фактура. То е било взето под отчет на 18.05.08 г., видно от справката, представляваща извлечение от регистъра за вземане под отчет, представена по делото от ответната страна. Дружеството е уведомено за допълнително определеното задължение с уведомление № 4416-0033 от 8.02.08 г., а оспореното решение е издадено на 7.05.08 г., т. е. уведомяването е извършено преди датата на решението и преди вземането под отчет. Задължението е изплатено на 21.05.08 г. Спорен по делото е единствено въпросът за това от кой момент се дължи лихва върху допълнително определеното задължение за ДДС и поради това, решението е оспорено само частта му относно претенцията за лихва от датата на вноса до датата на плащането. В противоречие с разпоредбите на Регламент № 2913/92 и Регламент № 2454/93 първоинстанционният съд е приел, че лихвата се дължи от датата на подаване на ЕАД. Митническото право на Общността предвижда два вида лихви, дължими в строго определени хипотези, от различен начален момент и до различен краен момент - компенсаторни лихви, уредени в чл. 214/3/ от Регламент № 2913, които се начисляват от датата на възникване на митническото задължение до датата на вземане под отчет, които нямат характер на лихви за забава, а се начисляват, за да се елиминира финансовата облага, произтичаща от отлагане на датата за вземане под отчет при поставяне на стоки под митнически икономически режими с отложено плащане, каквито не са налице в случая и лихви за забава на плащане на митни сборове, уредени в чл. 232, § 2 (б), които се дължат за забавено плащане на взето под отчет митническо задължение, като началната дата не е възникването на задължението, а изтичането на определения срок за плащането му. Следователно, митническото законодателство на Общността не дава възможност да се начислява лихва за забава за период предшестващ датата на вземане под отчет и уведомяването на длъжника по реда на чл. 221/1/ от Регламент № 2913. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени решението на началника на Митница София в оспорената негова част и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - началникът на Митница Столична - оспорва същата чрез юрк. Попгеоргиева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество - основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София - град е било Решение № К 47-0387/07.05.2008 г. на началника на Митница София в оспорената негова част, в която върху установеното държавно вземане по посочения по-горе ЕАД за ДДС в размер на 3 327 лв. е определена законна лихва за забава, считано от датата на възникване на задължението до окончателното изплащане на посочената сума. Спорът между страните е само относно размера на дължимата законна лихва от дружеството, в зависимост от датата, от която тя би следвало да се дължи. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е изложил следното: Съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗДДС данъчното събитие в случаи като конкретния възниква на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължението не съществува или размерът му е нула. Тогава става изискуем и данъкът. В този случай законът изрично определя момента на данъчното събитие и изискуемостта на данъка - датата, на която е приета митническата декларация, с която стоките са поставени под режим "допускане за свободно обръщение" на основание чл. 201, т. 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета, съответно на основание чл. 199, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за митниците (ЗМ). Това обосновава извода, че изискуемостта на задължението за ДДС е настъпила към датата на подаване на ЕАД. Задължението за заплащане на лихва е акцесорно и е свързано с главното задължение и неговата изискуемост следва тази на главното задължение. След като денят на възникване на главното задължение е законово определен, дължимостта на лихвата следва възникването на задължението за заплащане на данъка. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, така постановеното решение е неправилно. Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите и те са такива каквито се твърдят от касатора в неговата касационна жалба. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗДДС, внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната. Съгласно чл. 54, ал. 1 от същия закон данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула. Чл. 59, ал. 2 от ЗДДС разпорежда, че когато съгласно митническото законодателство възникне задължение за заплащане на лихви върху митните сборове по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък. По чл. 201, § 1 б. "а" и § 2 от МКО, вносно митническо задължение възниква при допускане за свободно обръщение на стока, подлежаща на облагане с вносни сборове, като митническото задължение възниква от момента на приемане на митническата декларация. Разпоредбата на чл. 217 § 1 от МКО постановява, че размерът на вносните сборове, който произтича от дадено митническо задължение, трябва да бъде изчислен от митническите органи незабавно в момента, в който те разполагат с необходимите данни, и да бъде вписан в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което представлява вземане под отчет. Длъжникът, на основание чл. 221 § 1 от МКО, следва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага след като този размер бъде взет под отчет. По чл. 222 § 1 б. "а" от същия пряко приложим общностен нормативен акт, размерът на сборовете, за които е извършено уведомяването по чл. 221, трябва да бъде заплатен от длъжника в срока, който му е определен с поканата. Съгласно чл. 232 § 1 б. "б" МКО, когато размерът на сборовете не е платен в определения срок се събира лихва за забава, начислена върху размера на сборовете, като нейният размер не може да бъде по-висок от лихвата за кредит. Процесният митнически акт е мотивиран от правна страна с разпоредбите на чл. 201, 214, 218 § 2 и чл. 221 от МКО. Съдът на Европейския съюз с Решение от 31.03.2011 г. по дело С-546/2009 г., образувано по преюдициално запитване на тричленен състав на Върховния административен съд на Република България по адм. д. № 6077/2009 г. на ВАС, с предмет аналогичен на процесния казус, е дал задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 201, § 1, буква а) и § 2 във връзка с чл. 214, чл. 222, § 1, буква а) и чл. 232, § 1, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността. Съгласно т. 27 от мотивите на това Решение, самият текст на разпоредбата на чл. 232, § 1 "б" МКО предвижда начисляване на лихви след изтичане на срока за плащане, който видно от систематичното място на разпоредбата е този, даден с поканата за плащане по чл. 221 § 1 от МКО. По т. 32 и 33 от мотивите на решението "съгласно чл. 232, § 1, буква б) от Митническия кодекс лихвата за забава може да се начислява само за периода след изтичането на срока за плащане на митническото задължение, тъй като с посочената разпоредба не се цели нито да се предотвратят претърпените от митническите органи финансови загуби, нито да се компенсират ползите за стопанските субекти от дължащите се на техни действия закъснения при вземането под отчет на митническото задължение по смисъла на посочения кодекс, както и при определянето на неговия размер или на задълженото лице. Всъщност, когато митническото задължение възниква на основание членове 202 - 205, 210, 211 и 220 от Митническия кодекс, всички от които уреждат случаи, характеризиращи се с извършването на определено нарушение на митническата уредба на Съюза от страна на съответния стопански субект, нито Митническият кодекс, нито Регламентът за прилагане предвиждат специални мерки, като например увеличение на митото със сума, съответстваща на размера на лихвата за забава, която би била дължима за периода от датата на възникването на митническото задължение до датата на вземането му под отчет или за периода от датата, на която е станало изискуемо първоначално взетото под отчет задължение, до датата на последващото вземане под отчет на това задължение (вж. в този смисъл Решение от 16 октомври 2003 г. по дело Hannl-Hofstetter, C-91/02, Recueil, стр. I-12077, точки 19 и 23). " От мотивите на СЕС по втория преюдициален въпрос ясно се вижда, че разпоредбата на чл. 214 § 3 МКО е неприложима за случая, тъй като тя се отнася за стоки, въведени под режим на активно усъвършенстване или митнически режим на временен внос, какъвто процесният случай не е. Отговорът на третия преюдициален въпрос е категоричен, че общите принципи на правото на Съюза, и по-специално принципът за законоустановеност на нарушенията и наказанията, не допускат националните власти да прилагат санкция за митническо нарушение, която не е изрично предвидена от националното законодателство. Настоящият състав на касационната инстанция не споделя главните доводи на ответника по касационната жалба, че такава разпоредба в Закона за митниците съществува и това е тази на чл. 211, ал. 1, т. 2 вр. чл. 199, ал. 1, т. 1 от закона. Тази разпоредба гласи: "Когато размерът на митните сборове не е заплатен в определения срок, митническите органи събират законната лихва върху размера на митните сборове". Тя изцяло възпроизвежда тази на чл. 232 § 1 б. "б" МКО, за която заедно с останалите разпоредби на Кодекса и на Регламента за прилагане изрично в мотивите на СЕС е прието, че не съдържат обсъжданите санкции. В точка 23 от мотивите на цитираното в мотивите на Решението на СЕС по дело С-546/2009, Решение от 16 октомври 2003 г. по дело Hannl-Hofstetter, C-91/02, Recueil, стр. I-12077, е казано, че "митническият кодекс и регламентът за прилагане трябва да се тълкуват в смисъл, че те не противоречат на правна уредба, която предвижда едно увеличение на митническото задължение в случай на възникване на митническо задължение по смисъла на членове 202 до 205 или 210 или 211 от митническия кодекс на общността или в случай на събиране a posteriori по смисъла на чл. 220 от същия кодекс, чиято обща сума съответства на лихвите за забава, които биха били дължими за въпросния период между възникването на митническото задължение и неговото вземане под отчет или също, в случай на събиране впоследствие по смисъла на чл. 220 от МКО, между датата на изискуемост на митническото задължение, взето под отчет първоначално и последващото му вземане под отчет, при условие, че лихвеният процент бъде определен при аналогични условия на тези, които преобладават в националното право за нарушения от същото естество и същата тежест и които придават на санкцията характер на ефективност, пропорционалност и възпиращ ефект. " Посоченият извод става ясен като се съобрази обсъжданата по дело С-91/2002 разпоредба на австрийското национално право. Тя гласи следното: "Когато, с изключение на посочените в § 2 случаи, е възникнало митническо задължение по силата на членове от 202 до 205 и от 210 до 211 от митническия кодекс, или в случай на събиране на митническо задължение на основание на чл. 220 от митническия кодекс, едно увеличение на митническото задължение трябва да бъде заплатено, чиято обща сума съответства на лихвите за забава, които биха били дължими за въпросния период между възникването на митническото задължение и неговото вземане под отчет, а също, в случай на събиране a posteriori (впоследствие) на основание на чл. 220 от митническия кодекс, което съответства на лихвите за забава които биха били дължими за въпросния период между дата на изискуемост на митническото задължение, взето под отчет първоначално и последващото му вземане под отчет. Съществува задължение за плащане на административни такси на основание на чл. 105." При липса на подобна национална уредба обаче, подобно санкционно увеличение на публичните задължения е недопустимо. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че длъжникът изпада в забава без покана, тъй като срокът за плащане съвпада с датата на възникване на задължението, която пък е тази на подаването на ЕАД. Това е така, защото разпоредбата на чл. 54 ЗДДС обвързва момента на данъчното събитие при внос с "датата, на която възниква задължение за заплащане на вносни митни сборове", а не тази на възникване на митническо задължение, определено при последваща проверка. При това, липсата на покана за плащане би довела изобщо до недължимост на лихви за забава. С оглед на така изложените съображения, обжалваното в настоящото касационно производство съдебното решение като неправилно, поради противоречие с материалноправни разпоредби, следва да се отмени, като вместо него бъде постановено ново по същество, с което по жалба на касатора оспореният митнически акт бъде отменен като незаконосъобразен в обжалваната част. При този изход на процеса ответникът следва да заплати на касатора разноски за касационното производство в размер на 353.58 лв. Искането за присъждане на разноски за касационното производство е направено своевременно. Искането за присъждане на разноски за първоинстанционното производство е заявено едва пред касационната инстанция. Тъй като то не е направено пред първоинстанционния съд и доказателствата за заплатено адвокатско възнаграждение не са били представени пред този съд, тази претенция следва да се остави без уважение.