Определение № 29 от 20.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 134/2017 г.

Производството е по чл.282 ал.2 ГПК. Подадена е молба от Застрахователна компания [фирма],за спиране изпълнението - предвид касационното му обжалване - на решение № 81/11.01.2017 год. на Софийски апелативен съд, постановено по т.д. № 4442/2016 год.,с което, след частична отмяна на решение № 1135/ 29.06.2016 год. по т.д.№ 4599/2015 год. на СГС, дружеството – молител е осъдено да заплати на „Т. - Д. и С-ие” [населено място], на основание чл.229 вр. с чл.223 ал.1 изр. 2 от КЗ / отм./, сумата от 80 330,29 лева - застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху същата, считано от 19.02.2016 год. до окончателното й изплащане. Дължимата, съгласно чл.282 ал.2 т.1 ГПК във връзка с т.1 от ТР № 6/2015 год. по тълк.дело № 6/2014 год. на ОСГТК на ВКС,парична гаранция, съизмерима с размера на присъдената главница, е в размер на 80 330,29 лева.Същата е внесена по сметката за обезпечения на ВКС – обстоятелство изрично удостоверено от Главен специалист счетоводител на ВКС към 20.01.2017 година. При така установените обстоятелства настоящият състав приема, че искането за спиране е основателно. Налице е невлязло в сила осъдително въззивно решение,подлежащо на касационно обжалване,съгласно чл.280 ал.2 ГПК.Касационната жалба е подадена / вх. № 824 от 19.01.2017 год. при САС / в преклузивния срок по чл.283 ГПК,считано от датата на постановяване на въззивното решение, като възможно най-ранна дата на уведомяване на страната, доколкото доказателства за съобщаването й на решението не са приложени. Касационната жалба е редовна от външна страна,съгласно изискванията на чл.284 ГПК. Внесено е съответно по размер,съгласно чл.282 ал.2 т.1 ГПК, обезпечение. Предвид изложените съображения и на основание чл.282 ал.2 ГПК, Върховен касационен съд,Търговска колегия, първо търговско отделение