Определение № 15 от 12.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 661/2010 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на С. А. Д. и Г. К. Д. чрез адв. Г. Д., срещу разпореждане от 09.09.2010г. по гр.д. № 638/2010г на Софийски апелативен съд, с което е поради просрочие е върната въззивната жалба вх. №28052/19.04.2010г на настоящите частни жалбоподатели срещу решение №175 от 13.01.2010г на Софийски градски съд Частните жалбоподатели изтъкват ,че съдът е следвало да съобрази постъпилата молба от пълномощника им адв. Г. Д. от 22.02.2010г, същият получил надлежно съобщение за изготвеното решение на 08.02.2010г ,с която молба пълномощникът заявява страната да не се счита уведомена, тъй като същият няма контакт с представляваните от него ищци по делото ,касае се за глухонеми хора ,съответно обещава се съдействие да се съобщи допълнително адрес, на който страната да бъде уведомена лично за решението.Пълномощникът по делото е направил и искане да се назначи служебен адвокат на страната.Поддържа се ,че при заявените обстоятелства съдът не е следвало да счита жалбоподателите за редовно уведомени чрез адвоката им по делото Частната жалба е постъпила в срок и е допустима на основание чл.274 ал.2 ГПК, по същество е неоснователна. Въззивният съд се е десезирал с постъпила след изтичане на срока за обжалване, а именно на 19.04.2010г въззивна жалба, като правилно е приел ,че законът свързва последиците на срока по чл.259 ал.1 от ГПК с връчване на съобщението на упълномощения от страната адвокат включително.Правилна и безспорна е констатацията, че съобщение за изготвеното решение е връчено и прието от пълномощника на страните на 08.02.2010г в качеството му на адвокат. Съгласно чл. 51 ал.3 от ГПК, последният не може да откаже получаването на съобщението и от този момент за страната тече срок за обжалване, същият е преклузивен относно правото на жалба и съгласно чл. 63 ал.3 от ГПК не може да бъде продължаван от съда. Изявленията на адвоката в негова молба от 22.02.2010г не съдържа допустими и подлежащи на разглеждане искания с последица спиране на срока ,нито в молбата се съдържат други изявления с процесуални последици ,които съдът е длъжен да съобрази ,например прекратяване на пълномощията или отказ от тях по реда на чл. 36 от ГПК .Процесуалният ред допуска срокът за въззивно обжалване да бъде прекъсван в случая по чл.259 ал.2 от ГПК ,но не е допустимо упълномощеният по делото адвокат по своя инициатива да поиска назначаване на „служебен адвокат „ с цел да защити страната от последиците на нейното бездействие, при обжалване на съдебния акт в срок. Като е съобразил в една част предпоставките за инстанционен контрол по отношение на образуваното пред него въззивно производство служебно ,както е бил и длъжен, Софийски апелативен съд правилно е върнал постъпилата след срока жалба. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, тричленен състав на ІІІ г.о,