Определение № 174 от 29.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 143/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Б. С. против определение № 1270 от 30.12.2010г. по гр.д.№ 1438/2010г. на ВКС, ІІ гр.о., с което не е допуснато до касационно обжалване възивно решение от 05.08.2010г. по гр.д.№ 2875/2007г. на Софийски градски съд. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е недопустима. Предмет на обжалване е определение по чл. 288 от ГПК, с което съдът не е допуснал до касационен контрол възивно решение поради това, че е намерил че не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1 от ГПК. С определението по чл. 288 от ГПК съдът се произнася по въпроса налице ли са основанията за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, като изхожда от това дали в изложението по чл. 284, ал.1 т.4 от ГПК са обосновани общото основание за допускане до касация – формулиране на правен въпрос, който е от значение за изхода на делото, или за допустимостта на предявения иск и допълните основания по т. 1-3 от същия текст. При разглеждане на този въпрос, съдът не разрешава спора между страните и не разглежда правни въпроси, свързани с него. Макар с постановяване на това определение при не допускане до касация първоинстанционното решение да влиза в сила, това определение не формира сила на присъдено нещо и не съставлява правораздавателен акт. Определението по чл. 288 от ГПК не подлежи на обжалване, тъй като не е изрично предвидена такава възможност и защото е приравнено на окончателното решение на ВКС с нормата на чл. 296 от ГПК, според която с постановяването му, въззивното решение влиза в сила. По изложените съображения, частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение