Определение № 11733 от 29.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10727/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229, ал.1, т.1 АПК. Образувано е по частна жалба на „Fashion Europe S.R.O.“ (с чешки ДДС номер), представлявано от адв. Л. Георгиев срещу определение № 7359/31.08.2023 г., постановено по адм. дело № 7854/2023 г. по описа на Административен съд, София – град, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против писмо № 32 – 477161/17.07.2023 г. на директора на Териториална дирекция (ТД) „Митница София“. Със същото определение е прекратено и производството по делото. В частната жалба се излагат оплаквания, че обжалваното определение е неправилно постановено поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според жалбоподателя съдът не е коментирал и анализирал пряката приложимост на Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за създаване на Митническия кодекс на Съюза, като сочи чл. 22, § 7 и чл. 44. Твърди също така, че неправилно съдът е приел, че оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, без да съобрази факта, че в това писмо се съдържа следното изречение „В хода на проверката по случая, предшестваща съставянето на АУАН, за стоките – предмет на нарушение не са установени данни, нито са представени доказателства, удостоверяващи по категоричен начин собствеността върху стоките“. Според жалбоподателя по този начин митницата му отрича правото на собственост върху стоките, които са задържани. Сочи, че е предоставил на ТД „Митница София“ всички доказателства относно собствеността на стоките – фактури за закупуването им от Китай, морски товарителници, товарителници – CMR, както и че при задържането не е присъствал представител на дружеството. Изложени са доводи относно производството по издаване на АУАН, но неразвило се валидно административнонаказателно производство. Според жалбоподателя липсва правомощие за задържане на съюзни стоки с режим транзит, които не са предназначени за доставка в Република България. В частната жалба се излага и довод, че никъде в цитирания Регламент не съществуват думите задържане/изземване, като единствено в хипотезите на чл. 198, ал.1 се употребява думата „отнемане“, но нито една от хипотезите не е относима в настоящия случай, защото стоките били преминали митнически контрол и внос в Митнически пункт в гр. Елевсина, Гърция, били са обмитени и съответно са заплатени следващите се мита. Предвид изложеното частният жалбоподател счита, че административният орган не е имал право да задържа стоките, поради което определението на съда е неправилно и следва да бъде отменено, а делото да се върне на друг състав на АССГ със задължителни указания по прилагането на закона и разглеждането му по същество. Ответникът по частната жалба директорът на ТД „Митница София“ в депозиран по чл. 232 АПК писмен отговор (възражение), я оспорва и моли да се остави без уважение, а обжалваното определение като правилно, да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да остави без разглеждане жалбата и да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е приел, че процесните стоки са задържани на основание чл. 229, ал.1 от Закона за митниците (ЗМ) във връзка с установено митническо нарушение относно недеклариране на същите по вид и количество, съгласно декларация 23GRIM*32/03.02.2023 г. Посочено е в обжалваното определение, че задържането на стоките от водача на превозното средство, задържащ превозените стоките е удостоверено с разписка № 23001931/20.02.2023 г., издадена от старши инспектор в посочената Митница на основание чл. 229, ал.1 ЗМ. По отношение на издаденото писмо от директора на ТД „Митница София“ според съда то не представлява индивидуален административен акт, тъй като в него е посочен относимия процесуален ред – чл. 52, ал. 3 ЗАНН и, че към момента на съставянето му не е изтекъл срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Според съда процесното писмо не е издадено в производство по постановяване на индивидуален административен акт и не засяга непосредствено права или законни интереси на жалбоподателя, поради което не подлежи на контрол за законосъобразност по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Това е обусловило съдът да приеме, че липсва годен за оспорване индивидуален административен акт и затова изводът е за недопустимост на търсената съдебна защита и затова е прието, че не подлежи на разглеждане по същество. Обжалваното определение е правилно постановено. Разпоредбата на чл. 229, ал. 1 ЗМ оправомощава митническите органи да изземват и задържат стоките – предмет на митническо нарушение, преносните, превозните и др. средства, послужили за тяхното укриване, внасяне или изнасяне от страната, веществените доказателства, необходими или свързани с процедурата на разследване, както и и стоки и суми за обезпечаване на евентуални вземания по съставения акт. В ал. 2 на същата разпоредба е указано, че митническите органи до приключване на административнонаказателно или наказателно производство имат право да съхраняват иззетите и задържани от тях стоки. Така регламентирано изземването и задържането на стоки законодателят е обвързал с митническо нарушение по ЗАНН и НК. Установяването на митническо нарушение съгласно чл. 225 ЗМ се извършва по реда на ЗАНН, което предлолага издаването на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и последвалото го наказателно постановление (НП). Редът за установяване на такова нарушение и последиците от това, се регламентират от ЗАНН. Като е приел, че оспореното писмо на заместник директора на ТД „Митница София“ не представлява индивидуален административен акт по смисъла, вложен в чл. 21 АПК, решаващият съд не е допуснал сочените в частната жалба нарушения, водещи до отмяна на постановеното от него определение. При положение, че посочената по – горе разпоредба се намира в Глава тридесета „Административни наказания“ от ЗМ, то тя е свързана с административнонаказателно производство, което се потвърждава и от издадения АУАН. Изрично в оспореното писмо е посочено, че се касае за митническо нарушение, за което е съставен АУАН, като самото задържане на стоките, без стоите по т. 8 е с разписка № 23001931/20.02.2023 г. С определение № 4660/03.05.2023 г. по адм. дело № 3983/2023 г. на ВС, Осмо отделение е оставено в сила разпореждане № 597/03.04.2023 г. по адм. дело № 347/2023 г. на Административен съд - гр. Благоевград, с което е отхвърлено искането на „Fashion Europe“ S.R.O. за прекратяване действията на митническите органи при ТД „Митница София“ по задържане на същите стоки. Изрично в това определение на ВАС, Осмо отделение е посочено, че действията, извършени от митнически служител кореспондират с правомощията му съгласно Раздел 7, чл. 46 и сл. от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., което е приложимо и за настоящия случай предвид, че по цитираните дела отново предмет на контрол от страна на съда е било задържането на същите стоки. Затова е неоснователно оплакването на частния жалбоподател по настоящето дело, че са допуснати нарушения на сочения Регламент, който не съдържал правно основание за задържането на стоките. С оглед изложеното настоящият съд възприема изцяло мотивите в обжалваното определение и крайния му правен резултат, че не е налице годен за обжалване индивидуален административен акт, каквото е оспореното писмо, поради което като е оставил без разглеждане жалбата на дружеството и е прекратено производството по делото, първостепенният съд е постановил правилно определение, което на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 предвид препращащата разпоредба на чл. 236 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото на частния жалбоподател не се дължат разноски въпреки, че такива са поискани. На ответника по частната жалба също не се присъждат разноски, тъй като такива не са поискани. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение