Определение № 514 от 07.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1553/2020 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на „Енерго–Про Продажби“ АД чрез адвокат Л. М. от АК-Велико Търново срещу решение № 288 от 26.02.2020 г. по в.гр.д. № 2416/2019 г. на Окръжен съд Варна, с което се потвърждава решение от 19.11.2019 г. по гр.д. № 11710/2019 г. на Районен съд Варна и са уважени исковете на М. К. Ц., Д. Г. Д. и Р. П. Р., тримата като съдружници в ДЗЗД „Буболинка 99“ против „Енерго–Про Продажби“ АД, на основание чл.124, ал.1 ГПК, да бъде установено, че не дължат сумата, начислена по фактура от 27.06.2019 г. за 7381,43 лева /7233,80 лева, 73,81 лева и 73,81 лева на всеки от тях, съобразно дяловото им участие/, представляваща коригирана сметка за електроенергия на обект в [населено място], [улица], [жилищен адрес] маг.1, за периода от 13.06.2017 г. до 12.06.2018 г. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване въпросите: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички относими и допустими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства? 2. Следва ли при препращане на мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК въззивният съд да изложи и свои допълнителни мотиви на правния спор? и 3. След отмяната на чл.1 до чл.48 и чл.52 до чл.56 от ПИКЕЕ с решение № 1500 от 06.02.2017 г., постановено по адм.д. № 2385/2016 г. от петчленен състав на ВАС, могат ли да се прилагат разпоредбите на чл.48 до чл.51 включително? Според касатора тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а по отношение на втория въпрос е налице и хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. От Р. П. Р. чрез адвокат М. М. от АК-В. е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в жалбата, като твърди, че въззивното решение в тази част не подлежи на обжалване, тъй като иска е с цена под 5000 лева и не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Претендира направените разноски в производството и прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. От Д. Г. Д. чрез адвокат П. Г. от АК-В. е подаден писмен отговор, в който твърди, че касационната жалба е процесуално недопустима и не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Иска да му бъдат присъдени съдебните разноски и също прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. От М. К. Ц. чрез адвокат К. Т. от АК-В. е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в жалбата, като твърди, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и претендира направените разноски в производството. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК /ДВ, бр.86 от 2017 г./ „не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост”. Ищците са предявили три отричателни установителни искове за недължимост на парична сума, която е начислена за консумирана електроенергия на техен обект по фактура от 27.06.2019 г. Цената на иска се определя по правилото на чл.69, ал.1, т.1 ГПК, която в случая е съответно за 7233,80 лева, 73,81 лева и 73,81 лева, по всеки от предявените искове, с оглед на което касационната жалба следва да се остави без разглеждане по втория и третия иск. За да постанови решението, въззивният съд възприема мотивите на първата инстанция и препраща изцяло към тях на основание чл.272 ГПК, а в допълнение е посочил, че не е установена грешка при измерването на консумираната електроенергия или дефект в тарифния превключвател, но в резултат на намеса в софтуера част от ел.енергия е отчитана невизуализирано в показанията на средството за техническо измерване. Според мотивите на съда, не се доказва законосъобразно начисляване на сметката на абоната, поради което исковете са основателни. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички относими и допустими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства? Въпросът обуславя изхода на делото, но е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, което е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК,. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.