Определение № 260 от 16.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 396/2014 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Касаторът [фирма] иска съдът да измени решение № 142/ 01.07.2014 г. по настоящото дело в частта, с която след отмяна на въззивното решение и отхвърляне на исковете на основание чл. 78, ал. 3 ГПК И. Т. И. и Т. П. И. са осъдени да заплатят на Банката сумата 3 135. 76 лв. В чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта по разноските. Текстът разграничава две хипотези, свързани с оттегляне на вече постановения акт в частта, с която е определена отговорността на страните за разноските по делото като установено от закона изключение на правилото на чл. 246 ГПК. При втората хипотеза, след като съдът е определил дължимите разноски постъпва искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с изискванията на приложимия състав на чл. 78 ГПК чрез изменение на вече присъденото от съда. Искането на Банката в молбата осъществява втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 80 ГПК предвижда, че страната, която е поискала присъждане на разноски, следва да представи списък на разноските. Разпоредбата съдържа и процесуалната тежест (санкция) за неизпълнението на това задължение – страната няма право да иска изменение на решението в частта за разноските. Молбата с искане по чл. 248, ал. 1, пр. 2 ГПК е недопустима, тъй като пред касационната инстанция Банката не е представила списък на разноските. При тези мотиви, съдът