Определение № 78 от 02.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 816/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 275, ал. 2 чл. 262, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Г. Л. от гр. С. срещу разпореждане № 6040/19.03.2009г. по гр. д. № 4250/2008г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, с което е върната частната жалба на В. Г. Л. с вх. № 36672/21.07.2008г. против разпореждането на Софийски районен съд, 60 състав от 09.05.2008г. по гр. д. № 12094/2008г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Частният жалбоподател поддържа, че неправилно и в противоречие на платежно нареждане от 21.07.2008г. съдът е приел, че въпреки предоставената възможност за представяне на доказателства за внесена държавна такса в размер 15 лв. в седмодневен срок от съобщението, такава не била внесена. Неправилно е приложен чл. 41, ал. 2 ГПК, тъй като частният жалбоподател не е напускал постоянния си адрес в гр. С., бул. „С”, бл. 53, вх. 1, ет. 1, ап. 1. Частният жалбоподател моли разпореждането да бъде отменено и да се даде ход на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е основателна. Софийски градски съд е върнал подадената от В. Г. Л. от гр. С. срещу разпореждането на Софийски районен съд, 60 състав от 09.05.2008г. по гр. д. № 12094/2008г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение частна жалба, като е приел, че частният жалбоподател не е отстранил констатираните нередовности на частната жалба – не е представил доказателства за внесена държавна такса по сметка на СГС в размер 15 лв. С частна жалба вх. № 36672/21.07.2008г. против разпореждането на СРС частният жалбоподател е представил преводно нареждане/вносна бележка, от която се установява, че на 21.07.2008г. е внесена по сметка на СГС държавна такса по частната жалба в размер 15 лв. С разпореждане от 22.10.2008г. на зам. председателя на СГС на частния жалбоподател е предоставен седмодневен срок от получаване на съобщението, в който да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на СГС в размер 208,62 лв. Видно от първото съобщение, призовкарят е посещавал три пъти адреса /03.11.2008г., 27.11.2008г. и 17.12.2008г./, но не е осъществил контакт с лицето, никой от съседите не е поел отговорност да получи съобщението. Второто съобщение, към което не е приложено разпореждане от 22.10.2008г., също е върнато в цялост с отбелязване, че по сведение на З. лицето не живее на посочения адрес, а там живее майка му, която не може да бъде открита, тъй като лицето живее в Швейцария. При тези данни въззивната инстанция е приложила чл. 41, ал. 2 ГПК. При така изложената фактическа обстановка се налага изводът, че неправилно, в противоречие с преводно нареждане / вносна бележка от 21.07.2008г. въззивният съд е приел, че не са представени доказателства за внесена държавна такса по сметка на СГС в размер 15 лв. От друга страна, неправилно е приложена разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ГПК, тъй като видно от представената лична карта постоянният адрес на В. Л. е в гр. С., бул. „С” 53, ет. 1, ап. 1 и лицето, дало сведенията, че Л. живее в Швейцария, не е достатъчно индивидуализирано. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното разпореждане е неправилно, поради което следва да бъде отменено и делото да се върне на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение