Определение № 197 от 23.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 106/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “Б”АД, гр. С. срещу определение № 1040/29.12.2009г., постановено по ч.т.д. № 212/2009г. от Русенския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 24.09.2009г. по ч.гр.д. № 3192/2009г. на Русенския районен съд за прекратяване на производството по делото и за обезсилване на издадената заповед за изпълнение. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от въззивния съд по правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответниците “М”Е. и В. Л. К., гр. Р. не вземат становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК. Производството по ч.гр.д. № 3192/09г. е образувано по заявление на “Б”АД за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивният Русенски окръжен съд е приел, че не са представени доказателства за предявяване на иска по чл.415, ал.2 ГПК и е потвърдил първоинстанционното определение. Съставът на окръжния съд е изложил съображения, че фактът на предявяване на иска следва да се установи пред съда, издал заповедта за изпълнение. Според частния жалбоподател е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за произнасяне по въпроса: Явява ли се исковата молба уведомление и доказателство, че същата е депозирана, когато се подава в съда, издал заповедта за незабавно изпълнение или е необходимо буквално да се приложи изрично уведомление за предявения иск? По така формулирания въпрос ВКС се е произнесъл с О. № 124/27.01.2010г. по ч.т.д. № 20/2010г. и О. № 123/27.01.2010г. по ч.т.д. № 736/2009г. на І т.о. Обжалваното определение на Русенския окръжен съд е в съответствие с практиката на ВКС, поради което касационното обжалване не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд