Определение № 9616 от 28.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7884/2024 г.

Производството по е по реда на чл. 157, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по частна жалба на „Золди БГ“ ООД, представлявано от управителя В. К., срещу определение № 789 от 10.05.2024 г., постановено по адм. дело № 177 по описа на Административен съд – Перник за 2023 г. С атакуваното определение е оставено без уважение искането на дружеството за спиране изпълнението на ревизионен акт /РА/ № Р-22001419007088-091-001 от 17.08.2022 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, в частта, с която е потвърден с решение № 487/21.04.2023 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София В частната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното определение, като се твърди, че „Золди БГ“ ООД е предложило за обезпечение два недвижими имота с данъчни оценки към 2024 г. в общ размер на 555 356,60 лв., а публичните задължения са в размер на 440 452,10 лв., поради което съдът неправилно приел, че предложеното обезпечение не покрива размера на установените публични задължения. Оспорва и извода на съда, че за предлаганото обезпечение не са представени доказателства за собственост, скици и удостоверение за данъчна оценка, като твърди, че такива са налични към делото и отново ги представя с частната жалба. В заключение претендира отмяна на определението и постановяване на друго, с което да бъде спряно предварителното изпълнение на обжалвания ревизионен акт. Ответникът – директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София при ЦУ на НАП, не изразява становище по частната жалба. Върховен административен съд, състав на първо отделение, съобразявайки доказателствата по делото и изложените съображения от частния жалбоподател, приема за установено следното: Частната жалба като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 от АПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК вр. чл. 157, ал. 4 от ДОПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да остави без уважение искането на жалбоподателя за спиране изпълнението на ревизионния акт, АС - Перник е приел за установено от фактическа страна, че с обжалвания РА са установени задължения за корпоративен данък, ДДС и лихви в общ размер на 619 870, 11 лв., като с решението на директора на Дирекция „ОДОП“ – София, РА е измерен само в частта на установения корпоративен данък за 2013г. от 30 736,27 лв. на 30 386,69 лв., ведно със съответните лихви и корпоративен данък за 2015г. от 24 145,33 лв. на 24 091,33 лв., ведно със съответните лихви и потвърден в останалата му част. Приел е, че молителя не представя обезпечение е в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, а отправя предложение за спиране, към което липсват доказателства, че цитираните имоти са негова собственост, не са представени скици, удостоверение за данъчна оценка и балансова стойност, от които да се направи извод, че предлаганото обезпечение ще гарантира в максимална степен публичния интерес. Определение е правилно, като краен резултат. С чл. 157 от ДОПК са установени условията и редът за спиране изпълнението на РА в хода на съдебното производство. Нормата на чл. 157, ал. 2 ДОПК предвижда, че административният съд по искане на жалбоподателя, може да спре предварителното изпълнение на РА в обжалваната част, като към искането следва да се приложат доказателства за направено обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. Преценката за наличие на предпоставките за спиране се извършва по реда на чл. 153, ал. 3 - 5 ДОПК. В конкретния случай, правилно съдът е приел, че установените на „Золди БГ“ ООД задължения за данъци и лихви са тези, посочени в РА, в частта потвърдена с решението на директора на Дирекция „ОДОП“ – София и надхвърлят сумата от 600 000 лв. Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че публичните задължения, установени с РА са в размер на 440 452,10 лв. с позоваване на становище изх. № С240022-180-00010041/15.04.2024г. на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – София. В цитираното становище, публичния изпълнител приема, че задълженията по РА са в размер на 440 452,10 лв., данъчните оценки на имотите върху които е наложена възбрана с постановления за налагане на предварителни обезпечителни мерки са в размер на 127 960,30 лв., поради което наложените обезпечителни мерки не обезпечават задълженията по РА. Правилно съдът е приел, че установените на „Золди БГ“ ООД задължения за данъци и лихви са тези, посочени в РА, в частта потвърдена с решението на директора на Дирекция „ОДОП“ – София и надхвърлят сумата от 600 000 лв. Задълженията се установяват с РА, а в конкретния случай липсват доказателства, от които да се направи извод в подкрепа на тезата на частния жалбоподател, че установените с РА задължения са в размера на 440 452,10 лв. Действително тази сума е приета без мотиви в становището на публичния изпълнител, но същото не е достатъчно, за да се приеме различен размер на установените задължения, от тези в потвърдената част на РА. В случая, с искането е направено предложение за обезпечение чрез възбрана на следните недвижими имоти: ПИ 55871.502.946 по КККР на гр.Перник и промишлена сграда, 3 етажна, със застроена площ от 2324 кв.м. Кристал с обща данъчна оценка 555 356,60 лв. За предлаганото обезпечение пред настоящата инстанция са представени доказателства за собственост върху имотите, скици и удостоверение за данъчна оценка, от които се потвърждава тезата на частния жалбоподател, че се предлагат за обезпечение недвижими имоти, негова собственост с обща данъчна оценка в размер на 555 356,60 лв. Дори да се приеме, че стойността на имуществото, което се предлага за обезпечение възлиза на 555 356,60 лв., същата не покрива задълженията по ревизионния акт. Предложеното обезпечение следва да покрива общо всички задълженията - главница и лихви, към датата на подаване на искането. Тази предпоставка не е доказана, поради което правилен е крайния извод на първоинстанционния съд, че искането за спиране изпълнението на ревизионния акт на основание чл. 157, ал. 2 ДОПК е неоснователно. С оглед на така изложените съображения определението на Административен съд – Перник, като правилно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така Върховен административен съд, състав на първо отделение