Определение № 4334 от 30.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 635/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Обжалвано е било решение от 18.10.2023 г. по гр. д. № 1261/2023 г. на АС – София, с което е уважен частично иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ. С определение от 11.06.2024 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 18.10.2023 г. по гр. д. № 1261/2023 г. на АС – София. С молба от 05.07.2024г. на адв. П. К. – САК е обективирано искане за допълване и изменение на определението от 11.06.2024 г. по настоящото дело в частта му за разноските като бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 17 644 лв. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпило писмено становище от насрещната страна ЗАД „Далл Богг Живот и Здраве“ АД. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: С въззивното решение, като е потвърдил решението на първостепенния съд, е осъдил Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:Живот и Здраве“ да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на ищеца Севдалин К. сумата 230 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на 24.08.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.12.2016 г. до окончателното изплащане, като претенцията за неимуществени за разликата до пълния предявен размер от 300 000 лева, както и искът за присъждане на обезщетение за имуществените вреди от същото произшествие, в размер на 7 379.24 лв., са отхвърлени, като неоснователни. Върховният касационен съд е бил сезиран с две касационни жалби срещу въззивното решение: от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, така и от Севдалин К. действащ със съгласието на своята майка Н. М. като и не е допуснал касационно обжалване и по двете. Ищецът и жалбоподател е представляван в производството от адв. П. К. при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за адвокатурата. В изготвената от нея касационна жалба същата изрично е посочила, че претендира присъждане на разноски на основание посочените разпоредби от ЗА. В определението, с което не е допуснато касационно обжалване, съдът е приел, че с оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал. 3 и чл.38, ал. 2, т.2 от Закона за адвокатурата жалбоподателят „Застрахователно акционерно дружество „Далл Богг Живот и Здраве“ АД следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение. Съдът е съобразил даденото задължително тълкуване с решение на СЕС по дело С-438/22, в което е прието, че определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждение не обвързват съда, поради което възнаграждението следва да бъде определено според предвидените в ГПК обективни критерии: фактическа и правна сложност на делото, обем на извършената от адвоката работа. Съдът е съобразил тези обстоятелства и е приел, че на адвоката, оказал безплатна правна помощ на ищеца, се дължи възнаграждение за защита пред касационната инстанция в размер на 1500 лв. Молбата от 05.07.2024 г. на адв. П. К. – САК, за допълване на определението в частта за разноските, е постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и същата се явява процесуално допустима, но искането за присъждане на възнаграждение в размерите, определени в Наредба № 1/2004 г за минималните размери на адвокатските възнаграждения е неоснователно. С оглед даденото разрешение по преюдициалното запитване (задължително за съдилищата - чл. 633 ГПК), при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът и при приложение на разпоредбата на чл. 38 ЗА, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2024 г. минимални размери. Възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, и действително извършената работа. В конкретния случай, доколкото предмет на производството са искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, цената на същите не следва да е фактор при определяне размера на възнаграждението за осъщественото процесуално представителство. При определяне възнаграждението за осъществено безплатно процесуално представителство като процент от стойността на претенциите за неимуществени вреди, без съобразяване на фактическата, правна сложност на делото и действително извършената работа, ще липсва връзка на пропорционалност между използваните средства и преследваната цел за справедливо възмездяване на положения от адвоката труд. С оглед на това, при определяне размера на възнаграждението на адвокат П. К. за осъщественото от нея процесуално представителство пред касационната инстанция, съдът е съобразил, че производството по чл. 288ГПК, не се характеризира с извършване на множество процесуални действия. В случая адвокат П. К. - САК е осъществила безплатно процесуално представителство пред касационната инстанция като е подала касационна жалба от името на Севдалин А. К., действащ със съгласието на своята майка Н. М. М., подала от негово ие и отговор на касационната жалба на ЗАД „Далл Богг Живот и Здраве“ АД, но и двете жалби не са довели до постановяване на ново решение по съществото на спора. В конкретния случай определения размер от 1500 лв. на възнаграждението за осъщественото от адвокат П. К. - САК процесуално представителство на Севдалин А. К. пред касацинната инстанция е съобразен с действителната фактическа и правна сложност на делото, и реално положената работа. Ето защо молбата за присъждане на допълнителен размер на определеното възнаграждение е неоснователна. Предвид изложените съображения, съдът