Определение № 855 от 06.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 776/2011 г.

Производството е образувано по частна жалба на адв. П. Л. - особен представител на Г. С. Г. от [населено място] против протоколно определение от 20.09.2011г., с което е оставена без уважение молбата на адв. Л. за определяне допълнително възнаграждение за представителство пред СГС. Ответникът по частната жалба не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на І г.о, след като обсъди данните по делото приема следното: Частната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. С протоколното определение, предмет на обжалване, постановено в открито съдебно заседание, състав на Софийски градски съд се е произнесъл по втора поред молба на адв. Л. /със същото искане/ за определяне допълнително възнаграждение за представителство пред СГС, като го е оставил без уважение. При тези фактически данни се налага извод, че обжалваното протоколно определение не е от кръга определения подлежащи на инстанционен контрол. Този кръг, очертан от разпоредбата на чл.274,ал.2 ГПК, императивно изисква за осъществяване на такъв контрол наличието на една от двете алтернативно дадени хипотези – съдебния акт да прегражда развитието на делото или неговата обжалваемост да е предвидена изрично. В случая атакуваното определение нито прегражда развитието на съдебното производство, нито за него е предвидено обжалване. Реда за определяне възнаграждението на особения представител е разяснен с Инструкция на Националното бюро за правна помощ № 08-14-14 от 23.09.2008г., като Адвокатската колегия определя размера на възнаграждението за предложения от нея адвокат, който съдът следва да назначи за особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, какъвто е и разглеждания случай / вж. уведомително писмо, стр.50от гр.д. 40583/09 на СРС/. По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение