Определение № 67 от 13.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 399/2018 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на П. А. С. за отмяна на влязло в сила решение № 762/08.02.2017 г., постановено по гр.д.№ 793/2016 г. от състав на Окръжен съд – Благоевград. Ответникът по молбата не е представил писмен отговор. Молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение се основава на обстоятелства по чл.303, ал.1 т.1 и т.5 ГПК. По делото е представена призовка за доброволно изпълнение, от дата 25.05.2017 г., като молбата за отмяна е подадена на 28.06.2017 г. и доколкото се съдържат твърдения за узнаването за постановеното решение с призовката за доброволно изпълнение, както и предвид обстоятелството, че в съдебното производство молителят в настоящото е бил представляван от особен представител, следва да се приеме, че молбата е подадена в срока по чл.305, ал.1, т.5 ГПК. Предвид изложеното, молбата за отмяна е подадена в срок и е процесуално допустима. С молбата е направено искане за спиране на изпълнителното производство по изпълнение на влязлото в сила решение, но в дадения от съда срок, страната не е представила доказателства за внесено обезпечение, определено на основание 282, ал.2, т.1 ГПК. Постъпила е молба с направено искане за намаляване на размера на дължимото обезпечение. Разпоредбата на чл.282, ал.1, т.2 ГПК не допуска определяне на размера на обезпечението по преценка на съда, като те е определена от закона и невнасянето й води до неоснователност на искането за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение. Предвид изложеното, състав на ВКС