Решение № 15497 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7577/2020 г.

Решение № 15497 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7577/2020 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане с правно основание чл. 239, т. 4 АПК на директора на Териториална дирекция – София на Национална агенция за приходите /ТД на НАП/, подадено чрез пълномощника му юрк. Георгиев, за отмяна на влязлото в сила решение № 2761 от 08.06.2020 г. на Административен съд – София – град /АССГ/ по административно дело № 1925/2020 г. В искането се твърди, че решението на АССГ е неправилно и противоречи на друго, влязло в сила решение на същия съд – решение № 2694 от 29.05.2020 г. по административно дело № 2246/2020 г., което дело е водено между същите страни, за същото искане и на същото основание. Искането се поддържа в открито съдебно заседание от юрк. Биков. Заявена е от негова страна и претенция за присъждане на разноски, посочени в списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по искането за отмяна – "Ню геймс" АД, ЕИК 203648851 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Фритьоф Нансен" № 37 – оспорва същото чрез изпълнителния си директор и представляващ дружеството по закон Д. Ганев по съображения, изложени в писмен отговор. Чрез пълномощника си адв. Димитров заявява искане да бъде обезсилено или отменено като неправилно решение № 2694 от 29.05.2020 г. по административно дело № 2246/2020 г. на АССГ. Върховният административен съд в настоящия тричленен състав намира искането за отмяна на посоченото в него влязло в сила съдебно решение за допустимо, като подадено в срока по чл. 240, ал. 1, т. 4 АПК и от страна, за която атакуваният съдебен акт е неблагоприятен /чл. 238, ал. 1 АПК/. За да се произнесе по същество, настоящият съдебен състав съобрази следните факти: Със заповед за възлагане на ревизия № Р-22222520000357-020-001/22.01.2020 г., издадена от Л. Колева, началник отдел, е възложена ревизия на "Ню геймс" АД за установяване на задължения на дружеството за: корпоративен данък, данък върху представителните разходи, данък върху приходите от помощни и спомагателни дейности по смисъла на Закона за хазарта, данък върху дивидентите и ликвидационните дялове, данък върху доходите на чуждестранни юридически лица, окончателен данък по ЗКПО върху залози за хазартни игри, окончателен данък по ЗКПО върху хазартни съоръжения за периода 04.08.2015 г. – 31.12.2018 г.; данък върху разходите за превозни средства за периода 04.08.2015 г. – 31.12.2015 г., данък върху разходите в натура, обвързани с лично ползване по чл. 204, ал. 1, т. 4 ЗКПО за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2018 г.; данък върху доходите на физически лица – свободни професии, граждански договори и др., данък върху доходите от трудови и приравнени на трудови правоотношения, данък върху добавената стойност за периода 04.08.2015 г. – 31.12.2019 г. Определени са ревизиращите органи и ръководителят на ревизията. От орган по приходите, изпълняващ задълженията на ръководителя на ревизията по силата на заместване, е направено искане да публичния изпълнител за налагане на предварителни обезпечителни мерки в хода на ревизията – изх. № Р-22222520000357-039-002/29.01.2020 г. Същото е мотивирано с наличието на данни по оборотната ведомост на ревизираното дружество за периода 01.01.2017 г. – 30.09.2017 г. за недекларирани приходи, които обосновават извод за възможни допълнителни задължения за корпоративен данък в размер на 22 528 044 лв. и лихви към датата на искането /29.01.2020 г. / - 5 100 000 лв. Относно имущественото състояние на "Ню геймс" АД са установени данни от КАТ за притежавани от него МПС. С постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки – изх. № С202225-023-0000308/30.01.2020 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП – София на основание чл. 121, ал. 1 ДОПК е наложен запор върху описаните в него 16 броя МПС с балансова стойност "0". Постановлението съдържа забрана за разпореждане със запорираните вещи на основание чл. 196, ал. 1, т. 7 ДОПК. На основание чл. 201, ал. 3 ДОПК запорно съобщение е изпратено до СДВР. Постановлението е връчено на 31.01.2020 г. на "Ню геймс" АД и е обжалвано пред директора на ТД на НАП – София по реда на чл. 197, ал. 1 вр. чл. 121, ал. 2 ДОПК с жалба, заведена в ТД на НАП – София на 03.02.2020 г. По тази жалба директорът на ТД на НАП се е произнесъл с решение № ПО-16/10.02.2020 г., с което е оставил жалбата на дружеството против постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки без уважение като неоснователна. Решението е връчено на 13.02.2020 г. Административно дело № 1925/2020 г. по описа на АССГ е образувано по жалба на "Ню геймс" АД с вх. № 24-27-73 от 12.02.2020 г. против мълчаливо потвърденото от решаващия орган постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки – изх. № С202225-023-0000308/30.01.2020 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП – София. С допълнителна писмена молба от 05.03.2020 г. жалбоподателят е уточнил, че след като му е било връчено решението на директора на ТД на НАП – София - № ПО-16/10.02.2020 г. обжалва същото, така както е регламентирано в чл. 197, ал. 2 ДОПК и претендира неговата отмяна, както и отмяна на постановлението на публичния изпълнител. С молбата представя и жалбата си против решението на директора на ТД на НАП – София – вх. № 24-27-73/19.02.2020 г. По това дело е постановено решение № 2761 от 08.06.2020 г., с което е отменено решение № ПО-16/10.02.2020 г. на директора на ТД на НАП – София и вместо него е постановено друго по съществото на спора, с което е отменено постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки – изх. № С202225-023-0000308/30.01.2020 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП – София. Тъй като съгласно чл. 197, ал. 4 ДОПК, решението на административния съд не подлежи на обжалване, то е влязло в сила на 08.06.2020 г. АССГ е приел, че оспорването е допустимо. Преценил е решението като валиден акт, издаден от компетентен орган. Изложил е мотиви за това, че то е постановено при нарушаване на процесуално-правните разпоредби и материално-правните разпоредби на ДОПК. Според него искането на органа по приходите за налагане на предварителни обезпечителни мерки е немотивирано, тъй като от него не става ясно кои точно действия на ревизираното лице ще доведат до затруднено събиране на предполагаемите публични вземания. Публичният изпълнител не е събрал доказателства за това дали МПС, върху които е наложил запор, са собственост на длъжника. Той не е събрал доказателства за това каква е балансовата стойност на МПС и дали същите въобще са били заприходени като транспортни средства. Липсват доказателства за застрахователната им стойност. Липсата на тези доказателства лишава съда от възможност да прецени дали обезпечението съответства на размера на предполагаемите задължения. Не е доказано налагането на запора по реда на чл. 201, ал. 1 ДОПК чрез опис и оценка на вещта и предаването й за пазене на длъжника или на трето лице. Незаконосъобразността на постановлението според административния съд обуславя извод и за незаконосъобразност на решението, с което то е потвърдено. Административно дело № 2246/2020 г. е образувано по подадената от "Ню геймс" АД жалбата против решението на директора на ТД на НАП – София № ПО-16/10.02.2020 г., заведена с вх. № 24-27-73/19.02.2020 г. По това дело е постановено решение № 2694 от 29.05.2020 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на "Ню геймс" АД против решение № ПО-16/10.02.2020 г. на директора на ТД на НАП – София, с което е отхвърлена жалбата му против постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки – изх. № С202225-023-0000308/30.01.2020 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП – София. На основание чл. 197, ал. 4 ДОПК решението е влязло в сила на 29.05.2020 г. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, че оспореното решение е валиден акт, издаден от компетентен орган, и че с него правилно е потвърдено като законосъобразно постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки – изх. № С202225-023-0000308/30.01.2020 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП – София. Налице е мотивирано искане от орган по приходите за налагане на предварителни обезпечителни мерки. При липсата на данни за това ревизираното дружество да притежава недвижимо имущество и с оглед предполагаемия размер на задълженията за корпоративен данък е обоснована според съда нуждата от налагане на запор върху притежаваните от него МПС като обезпечение, тъй като без него би се затруднило събирането на публичните вземания. Спазена е разпоредбата на чл. 195, ал. 6 ДОПК и при налагането на обезпечението е съобразена балансовата стойност на активите. Съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 197, ал. 3 ДОПК и е приел, че не са налице регламентираните в нея предпоставки за отмяна на обезпечителната мярка. Обсъдил е и е отговорил на доводите на жалбоподателя за това, че на основание чл. 176а, ал. 1 ЗКПО не дължи корпоративен данък за 2017 г. Счел е същите за неоснователни, позовавайки се на ал. 2 на чл. 176а ЗКПО. При така установените факти тричленният състав на първо отделение на Върховния административен съд приема от правна страна следното: Налице е основанието за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК – между същите страни за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Противоречието е между диспозитивите на влезли в сила решения на еднакво компетентни правораздавателни органи. Налице е пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които те са постановени. С двете си решения АССГ е разрешил противоречиво правния спор относно законосъобразността на един и същ административен акт - решение № ПО-16/10.02.2020 г. на директора на ТД на НАП – София, с което е потвърдено постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки – изх. № С202225-023-0000308/30.01.2020 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП – София. Чл. 244, ал. 2 АПК, изречение последно задължава съда при наличието на основание за отмяна по чл. 239, т. 4 да отмени неправилното решение. Следователно, законодателят е изключил възможността в този случай да бъде обезсилено като недопустимо едно от двете противоречиви решения. Вярно е, че решението на АССГ по административно дело № 1925/2020 г. е постановено по недопустимо на основание чл. 159, т. 6 АПК оспорване, тъй като към датата на постановяването му вече е имало влязло в сила решение по него, но както беше посочено по-горе, в производството по отмяна това решение не може да бъде обезсилено като недопустимо и искането на молителя за това е неоснователно. След преценка на установените факти и изложените в решенията мотиви настоящият съдебен състав намира за неправилно решение № 2761 от 08.06.2020 г., постановено по административно дело № 1925/2020 г. с което са отменени решение № ПО-16/10.02.2020 г. на директора на ТД на НАП – София и потвърденото с него постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки – изх. № С202225-023-0000308/30.01.2020 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП – София. Съгласно чл. 121, ал. 2 ДОПК предварителните обезпечителни мерки се налагат с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл. 197. Според чл. 197, ал. 3 ДОПК съдът отменя обезпечителната мярка, ако: длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа; ако не съществува изпълнително основание; ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5. Чл. 195, ал. 5 е неприложим в случая, тъй като касае случаите на уведомяване по чл. 77, ал. 1 и чл. 78, ал. 1 ДОПК /уведомяване при прекратяване, прехвърляне и преобразуване на предприятие и уведомяване при несъстоятелност/. Преценка за наличието на изпълнително основание също не може да се прави, тъй като с постановлението са наложени предварителни обезпечителни мерки в хода на ревизионното производство преди да са установени с ревизионен акт публичните вземания. Поради това на първо място съдът дължи преценка за това спазени ли са изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 ДОПК. Чл. 121, ал. 1 ДОПК изисква органът по приходите да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Такова мотивирано искане в случая е налице. Вярно е, че то е подписано от орган по приходите, изпълняващ задълженията на ръководителя на ревизията по силата на заместване, като и в двете съдебни производства не са събирани доказателства относно причината за отсъствието на титуляря и не е била представена заповед, определяща заместващия. В настоящото производство обаче съдът не може да отмени и да върне за ново разглеждане и двете решения с указания за събирането на тези доказателства. По аргумент на чл. 177, ал. 3 АПК не може да отмени като неправилно само на това основание влязлото в сила решение, с което е отхвърлено оспорването, противно на доводите на ответника. С оглед предполагаемия размер на задълженията /22 528 044 лв. и лихви 5 100 000 лв./, както и при липса на друго имущество, с което би могло да се обезпечи събирането на публичните вземания, с изключение на 16 броя МПС, собственост на ревизираното дружество, при евентуални разпоредителни сделки с тези МПС събирането на вземанията със сигурност би се затруднило или би било невъзможно. Дали е извършен опис и оценка на тези автомобили или не, т. е. дали запорът е наложен по реда на чл. 201, ал. 1 ДОПК или не, е обстоятелство, което не рефлектира върху законосъобразността на решението на горестоящия орган, с което се потвърждава постановлението, нито на самото постановление. Както вече беше посочено, според чл. 121, ал. 2 ДОПК предварителните обезпечителни мерки се налагат с постановление на публичния изпълнител по реда на чл. 195. Именно защото с постановлението е разпоредено само, че се забранява на дружеството да се разпорежда със запорираните вещи, но те не са предадени за отговорно пазене на трето лице, обезпечението няма как да възпрепятства сериозно дейността на дружеството, нито е възможно да спре извършваната от него дейност, с което е съобразено изискването на чл. 121, ал. 3 ДОПК. Собствеността на запорираните МПС е установена чрез справка от КАТ и "Ню геймс" АД не е оспорило така установеното обстоятелство нито в жалбата си по административен ред, нито в двете подадени до АССГ жалби. Доколкото дружеството чрез налагането на обезпечителните мерки е лишено единствено от възможността да извършва действия на разпореждане с МПС, то ако те не са негова собственост, не би имало и правен интерес от оспорването на актовете за налагането им. Съгласно чл. 197, ал. 2 ДОПК, към който препраща чл. 121, ал. 2, на съдебен контрол за законосъобразност подлежи решението на директора на ТД на НАП, а не потвърденото с него постановление на публичния изпълнител. В решението си директорът е посочил, че в хода на ревизионното производство на "Ню геймс" АД е установено, че МПС са заведени с нулева балансова стойност в капитала на дружеството и безспорно не са достатъчни, за да обезпечат пълния предполагаем размер на публичните вземания. Балансовата стойност на един ДМА е сумата, с която той се признава във финансовия отчет, след като се приспаднат всички натрупани за него амортизации и се коригира със загубите от обезценката им и с извършените преоценки /т. 2 от СС 16 "Дълготрайни материални активи" и т. 6 от МСС 36 "Обезценка на активите"/. Следователно, нулева балансова стойност, с която активът е заведен във финансовия отчет, не означава непременно липса на данни за балансовата стойност по смисъла на чл. 195, ал. 6 ДОПК. Ако дълготрайните материални активи продължават да се използват в дейността на дружеството, не е необходимо да се отписват, само защото са с нулева балансова стойност. Според § 11. 1 от НСС 16 "ДМА", един актив се отписва от баланса при продажба или когато не се очакват никакви икономически изгоди от използването му или при освобождаването от него. Следователно автомобилите, макар и с нулева балансова стойност, могат да продължат да бъдат използвани в дейността на дружеството, но без да им бъде начислявана амортизация. От изложеното следва, че завеждането на активите /МПС/ с нулева балансова стойност не означава задължително, че те е следвало да бъдат отписани и че вече не са собственост на дружеството, нито че нямат изобщо балансова стойност. Отново следва да се вземе предвид фактът, че жалбоподателят не е оспорил тези констатации на публичния изпълнител в издаденото от него постановление и на решаващия орган в постановеното от него решение. В нито една от подадените жалби не е твърдял, че активите са заведени с различна, по-висока балансова стойност, нито че тяхната балансова стойност надвишава размера на вземанията, нито е представил някакви доказателства в тази връзка. На последно място, чл. 197, ал. 3 ДОПК изисква съда да отмени обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа. Доколкото разпоредбата е относима към предварителните обезпечителни мерки, то задължението за представяне на такова обезпечение е върху жалбоподателя, който все още няма качеството на длъжник. В случая това изискване не е изпълнено от жалбоподателя, тъй като той не е представил друго, различно обезпечение от наложеното с постановлението на публичния изпълнител. Според чл. 121, ал. 4 и ал. 5 ДОПК предварителните обезпечителни мерки имат действие за срок от 4 месеца, освен ако то не е продължено до издаването на РА. При условията на чл. 199 ДОПК длъжникът може да поиска замяната им с друг вид. Поради това притежаването от "Ню геймс" АД на акциите на "НГ Пропърти" ЕАД като вид обезпечение следва да бъде преценявано по друг ред, а не в настоящото производство. Единствените възражения на "Ню геймс" АД, изложени в жалбите му по административен и съдебен ред, касаят дължимостта на корпоративен данък, а те не могат да бъдат обсъждани в производството по обжалване на предварителните обезпечителни мерки. Неотносимо към спора е и постановеното от АССГ решение № 5057 от 30.09.2020 г. по адм. д. № 2245/2020 г., с което е отменено друго решение на директора на ТД на НАП - решение № ПО-15/10.02.2020 г., с което е оставена без уважение жалбата на "Ню геймс" АД против друго постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки – изх. № С202225-023-0000304/29.01.2020 г. По така изложените съображения настоящият съдебен състав преценява искането за отмяна за основателно и с оглед този изход на спора основателна е и претенцията за разноски на искателя /виж т. 4 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Поисканото юрисконсултско възнаграждение е в рамките на определеното съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.