Решение № 8633 от 17.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3097/2026 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на В. Б. А. за отмяна на влязло в сила решение № 1580 от 12.02.2026 г., постановено по адм. д. № 12357/2025 г. по описа на Върховния административен съд, Осмо отделение, с което е отменено решение № 39646 от 27.11.2025 г., постановено по адм. д. № 10062/2023 г. по описа на Административен съд София-град и, вместо него, е отхвърлена жалбата ѝ срещу Ревизионен акт № Р-22002222005651-091-001 от 23.05.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 1279 от 05.09.2023 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП. В искането се поддържа, че са налице нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Като първо такова се сочи началният момент, от който след прекъсването й, е започнала да тече новата петгодишна погасителна давност за задълженията на „Камея Груп“ ЕООД, за която се твърди, че е изтекла към 31.12.2025 г. Като второ нововъзникнало обстоятелство се сочи обстоятелството, че преведените на управителя суми представляват неоформени заеми, които съставляват вземания, съответно - актив на дружеството, поради което не е налице намаляване на неговото имущество, поради което не са налице предпоставките на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Редовно призован за открито съдебно заседание, искателят не се явява и не се представлява. Ответникът по искането за отмяна, директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ -София при ЦУ на НАП, редовно призован, се представлява от юриск.Соколова, която оспорва искането за отмяна и иска отхвърлянето му като неоснователно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, намира искането за отмяна за допустимо, като подадено от страна по чл. 238, ал. 1 АПК и в рамките на преклузивния срок по чл. 240, ал. 1 АПК. Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно по следните съображения: Производството пред Административен съд – София град е образувано по жалба на В. Б. А. срещу Ревизионен акт № Р-22002222005651-091-001 от 23.05.2023 г., потвърден с Решение № 1279 от 05.09.2023 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП. С решение № 39646 от 27.11.2025 г., постановено по адм. д. № 10062/2023 г. по описа на Административен съд – София град, ревизионният акт е отменен. С него е ангажирана отговорността на В. А. по чл. 19, ал. 2 ДОПК за публични задължения на „Камея Груп“ ЕООД за корпоративен данък, данък върху доходите от трудови правоотношения, ДДС и задължителни осигурителни вноски, ведно със съответните лихви. Първоинстанционният съд е приел, че не е доказано извършените в полза на управителя плащания да представляват скрито разпределение на печалбата или дивидент, както и че не е установена причинно-следствена връзка между поведението на управителя и невъзможността за събиране на публичните задължения. Решението на първоинстанционния съд е обжалвано от директора на дирекция „ОДОП“ – София и е отменено с решение № 1580 от 12.02.2026 г., постановено по адм. д. № 12357/2025 г. по описа на Върховния административен съд. В решението си тричленният състав на ВАС е приел, че преведените и изтеглени от дружеството в полза на В. А. суми, за които липсват доказателства за правно основание и последващо връщане, представляват трайно намаляване на имуществото на дружеството и скрито разпределение на печалбата. Прието е и наличието на пряка причинно-следствена връзка между тези действия и невъзможността за събиране на публичните задължения, поради което касационната инстанция е приела осъществяването на фактическият състав на разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ДОПК. ВАС е заключил, че съпоставката на събраните по делото доказателства, тяхната съвкупна преценка и подвеждането им под приложимите правни норми, обосновават неправилност на съдебното решение, съответно – законосъобразност на отменения с решението ревизионен акт. ВАС е приел за неоснователно направеното възражение за изтекла погасителна давност и е отхвърлил жалбата срещу ревизионния акт. При така установените факти петчленният състав на Първа колегия на Върховния административен съд стига до следните правни изводи: Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, поради обективно възникнали обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК, а не средство за отстраняване на допуснати нарушения от съда или небрежност от страните. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК на отмяна подлежи съдебно решение или определение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Отменително основание по чл.239,т.1 от АПК са новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни по време на висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани. Причината за това следва да е, че съответната страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с документите, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. В случая искателката В. А. сочи като първо ново обстоятелство началния момент, от който след прекъсването на давността, е започнал да тече новият петгодишен давностен срок за публичните задължения на „Камея Груп“ ЕООД, като поддържа, че този срок е изтекъл на 31.12.2025 г. Това твърдение не представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. От самото искане се установява, че възражението за изтекла погасителна давност е било направено от искателката в съдебното заседание на 21.01.2026 г., тоест преди постановяване на решението, чиято отмяна се иска. Следователно фактите, на които се основава възражението за давност, както и поддържаните от страната правни последици, са били известни и са били въведени в рамките на приключилото редовно съдебно производство. Данните относно предприетите действия по принудително изпълнение, наложените запори, извършените плащания и имущественото състояние на дружеството също са били част от доказателствения материал по делото. Самата искателка се позовава на документи от ревизионната преписка и на констатации в ревизионния доклад, поради което не може да се приеме, че се касае за факти, които са били неизвестни за нея при решаването на спора пред редовната касационна съдебна инстанция. Самото изтичане на погасителна давност не е ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Давността е правна последица, която се извежда от установени факти относно възникването на задължението, действията по събиране, както и спирането или прекъсването на давностния срок. Когато тези факти са били известни на страната и възражението за давност вече е било направено в приключилото производство, несъгласието с извода на съда представлява оплакване за неправилно приложение на материалния закон като вид касационно основание, но не е основание за отмяна по смисъла на чл.239 и следващите от АПК. Неоснователно е и твърдението, че по делото е липсвал документ, установяващ точната дата, от която започва да тече новата давност. Евентуалната непълнота на доказателствата или несъгласието с начина, по който съдът ги е обсъдил, не се приравнява на откриване на ново обстоятелство или ново писмено доказателство. Към искането не е представен нов документ, който да установява неизвестен при разглеждането на делото факт. Като второ ново обстоятелство искателката сочи извода в съдебното решение, че извършените от „Камея Груп“ ЕООД в нейна полза преводи и тегления на парични средства представляват неоформени и невърнати заеми. И това твърдение не обосновава основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. Извършените преводи и тегления на парични средства от сметките на „Камея Груп“ ЕООД са били предмет на обсъждане в приключилото съдебно производство. В съдебното решение е прието, че не е доказано средствата да са били предоставени като заем на В. А., нито са представени доказателства за тяхното връщане. С искането за отмяна искателката по същество поддържа различна интерпретация на вече обсъдените от съда факти, като настоява, че сумите следва да се третират като вземания и актив на дружеството. Това не представлява новооткрит факт или ново писмено доказателство, а несъгласие с извода на съда относно значението на установените парични операции. С тези доводи се цели повторна проверка на правилността на решението относно предпоставките по чл. 19, ал. 2 ДОПК, което е извън предмета на производството по отмяна. В подкрепа на искането не са представени нови писмени доказателства, нито са посочени новооткрити факти, които обективно да не са могли да бъдат известни на искателката при разглеждането на делото. Изложените съображения са насочени към повторно обсъждане на възражението за давност и на правната характеристика на извършените парични операции, тоест към преразглеждане на правилността на влязлото в сила съдебно решение. С оглед изложеното, настоящият петчленен състав на ВАС, Първа колегия намира, че искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е неоснователно поради липса на сочената в него хипотеза на чл. 239, т. 1 от АПК, поради което същото следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на спора и своевременното направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответната страна, на Национална агенция за приходите, която се явява юридическото лице, в чиято структура е органът, издал административния акт (§ 1, т. 6 от ДР на АПК), следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Същото обаче не следва да се изчислява съобразно Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а по чл. 143 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, тъй като настоящото производство е по реда АПК, а не по реда на ДОПК. Ето защо, настоящият състав, като съобрази вида и количеството на извършената дейност на процесуалния представител на ответника, а именно представено писмено становище по подаденото искане за отмяна и без участие в открито съдебно заседание, приема, че в полза на Национална агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, равностойни на 102,26 евро /сто и две евро и 26 евроцента/. Предвид изложеното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия