Определение № 894 от 13.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 950/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. А. К., С. Т. К. и С. Т. К. против решение № 521 от 04.11.2009 г. по гр.д. № 668/2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 431 от 08.05.2009 г. по гр.д. № 1037/008 г. на Пазарджишкия районен съд, с което е отхвърлен иска на касаторите против И. С. К., П. Т. К., Н. А. К. и Т. А. К. за заплащане на сумата 3500 лв., представляваща обезщетение по чл. 31 ал. 2 ЗЗД за ползване на съсобствен недвижим имот. Ответниците са изразили становище за неосновтелност на жалбата в писмени отговори. Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторите поддържат, че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен противоречиво от другите съдилища и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Приложено е решение № 87/10.03.2009 г. по гр.д. № 803/2008 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на ГПК/отм./. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че няма основание за допускане на касационното обжалване. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Непосочването на този въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. В този смисъл е т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящият случай не са формулирани конкретни правни въпроси от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане на касационното обжалване, които следва да бъдат обсъдени във връзка с допълнителното основание по чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК, към което насочва позоваването в изложението на решение на тричленен състав на ВКС, постановено по реда на ГПК/отм./, както и във връзка с това по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Без да е посочен конкретеи правен въпрос, който касаторът счита, че е от значение за изхода на делото и че е разрешен от въззивния съд в противоречие с разрешението по същия въпрос в приложеното съдебно решение, не може да се направи преценка за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. В изложението липсва и обосновка, относима към основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Съдържащите се в изложението доводи за неправилност на обжалваното решение са относими към касационните основания по чл. 281 т. 3 ГПК, а не към основанията по чл. 280 ал. 1 ГПК. Затова не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение