Определение № 494 от 24.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 415/2011 г.

С. В. Б. и Д. М. Б. са подали частна касационна жалба срещу определение от 02.05.2011 г. по гр. д. № 976/2011 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е разпоредено връщане на касационната жалба подадена срещу въззивното решение, постановено по същото дело, като недопустима с оглед цената на иска. Ответникът по жалбата намира същата за неоснователна. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежни страни, срещу подлежат на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Предмет на въззивното решение е предявен от касаторите срещу Д. А. К. и др. физически лица негаторен иск по чл. 109 ЗС за премахване на незаконно построена сграда, част от която, попада в собствения на ищците имот. В исковата молба цената на иска е определена на ¼ от сумата 3000 лв. или на 750 лв. С исковата молба е представена и данъчна оценка на имота, която е в размер на 2566.60 лв. Въззивният съд е оставил подадената касационна жалба без движение като е указал на касаторите да представят доказателство за данъчната оценка на имота. Указанието не е изпълнено и с обжалваното определение съдът, въз основа на данните по делото и посочената от ищците цена на иска, е намерил, че въззивното решение не подлежи на касацинно обжалване, с оглед цената на иска, която е под 5000 лв. и е разпоредил връщането й. Изводът за недопустимост на касационната жалба е законосъобразен. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК (изм. с ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 т.) не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска под 5000 лв. Касационната жалба е подадена на 24.03.2001 г., поради което и по аргумент от § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК от 21.12.2010 г. допустимостта на касационното обжалване следва да се определи при спазване нормата на чл. 280, ал. 2 в действащата й редакция. Цената на иска, която по исковете за собственост и други вещни права върху недвижими имоти е данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на имота. Цената на иска е определена от ищците на основание чл. 69, ал. 1, т. 3 ГПК в размер на 750 лв., която сума представлява ¼ от посочената от тях цена на имота от 3000 лв. Данъчната оценка на имота е в размер на 2566.60 лв. При тези данни законосъобразно е намерено, че въззивното решение не подлежи на касационна проверка, с оглед цената на иска, поради което подадената касационна жалба е недопустима. Не е налице основание за отмяна на обжалваното определение. По изложените съображения и на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на І г.о.