Определение № 10038 от 24.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8166/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на жалба на Сдружение с нестопанска цел "Българска федерация по спортни танци“ срещу определение № 5461/23.05.2023 г., постановено по адм.д. 4403/2023 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. В частната жалба се иска да бъде отменено атакуваното определение като неправилно, незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Изключително подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в частната жалба и в допълнително писмено становище. Не се претендират разноски. Ответникът министърът на младежта и спорта оспорва частната жалба по съображения в писмена молба. Претендира разноски. Върховният административен съд, петчленен състав, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е редовна и допустима като подадена в срок от страна, участвала в производството пред първата инстанция, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение № 5461/23.05.2023 г., постановено по адм.д. 4403/2023 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, е оставена без разглеждане жалбата на Сдружение с нестопанска цел "Българска федерация по спортни танци“ срещу мълчалив отказ на министъра на младежта и спорта, постановен по негова молба с вх. №09-00-1672/23.02.2023 г. за отнемане на Спортен лиценз № 45/20.12.2019 г., издаден на Сдружение с нестопанска цел „Българска федерация на клубовете по спортни танци“ със Заповед №РД-10-42/20.12.2019 г. на министъра на младежта и спорта. Тричленният съдебен състав е приел, че молбата за отнемане на спортен лиценз има характер на сигнал, поради което по аргумент от чл. 124, ал. 2 от АПК, не е налице право на жалба за сигналоподателя, който твърди, че не е удовлетворено искането му. Решаващият съд изрично е обосновал извод, че не във всички случаи липсата на произнасяне представлява мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол. По тези две съображения е прието, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК за оставяне без разглеждане на жалбата и прекратяване на съдебното производство, образувано по нея. Така постановеното определение е правилно. Обосновано и в съответствие с установената съдебна практика тричленният съдебен състав на Върховния административен съд е приел, че Сдружение с нестопанска цел "Българска федерация по спортни танци“ не притежава право да инициира производство за отнемане на спортен лиценз, притежаван от друг правен субект, поради което и липсата на изрично произнасяне от сезирания с подобно искане министър на младежта и спорта не представлява мълчалив отказ, независимо, че той е компетентен да издава актове с подобно съдържание. Частният жалбоподател се позовава на чл. 24, ал. 1, т. 12 от Закона за физическото възпитание и спорт (ЗФВС), за да твърди, че след приключване на съдебни спорове относно неговия спортен лиценз, за него като единствен български член на Световната федерация по спортни танци, е налице право да участва в производството по отнемане на спортен лиценз, притежаван от друг правен субект за същия спорт. Действително съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗФВС спортен лиценз се издава само на една спортна федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1 или многоспортова федерация по чл. 18, ал. 2, т. 2, но от тази разпоредба не следва извод, че претендиращата да има право на спортен лиценз спортна федерация има и право да иска да бъде отнет спортния лиценз на друга федерация за същия спорт. Спазването на нормативното изискване на чл. 19, ал. 1 от ЗФВС е служебно задължение на министъра на младежта и спорта, който има право и е длъжен да издаде, отнеме или прекрати спортния лиценз при наличие на предвидените в закона предпоставки. Разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 12 от ЗФВС, според която министърът на младежта и спорта или оправомощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед отнема спортния лиценз, когато спортната федерация е с отнето или прекратено членство в съответната международна спортна организация с влязъл в сила акт на международната организация или с отнети от член на международната спортна организация права за организиране на спортни дейности по съответния вид спорт, не създава допълнителни права на спорта федерация, която твърди, че е член на международната спортна организация по съответния вид спорт. Страна в производството по чл. 21 – 23 от ЗФВС е спортната федерация, която иска да й бъде издаден спортен лиценз, а министърът на младежта и спорта е ръководещият административното производство орган – в това производство не участват международната спортна организация по съответния вид спорт и други национални спортни федерации, независимо от тяхното правно положение от гледна точка членство в съответната международна спортна организация, притежаване на спортен лиценз или други права за организиране на спортни дейности. Независимо, че издаването на спортен лиценз на една спортна федерация е възможно да рефлектира върху правната сфера на останалите спортни федерации, това засягане не е пряко и непосредствено, поради което и в това производство не се конституират заинтересовани лица. По аргумент на по-силното основание упражняване на правомощията по чл. 24 от ЗФВС засяга само спортната федерация, чийто спортен лиценз се отнема/прекратяване със заповед на министъра на младежта и спорта. Останалите правни субекти, независимо от тяхното отношение към проблема, не са заинтересовани страни в административното производство, което се образува служебно при наличие на някое от основанията по чл. 24, ал. 1 и ал. 3 т. 2 от ЗФВС или по искане на спортната федерация при условията на чл. 24, ал. 3 от ЗФВС. Административен акт, издаден на основание чл. 24 от ЗФВС, не създава права или задължения, не засяга непосредствено права, свободи или законни интереси на правни субекти, различни от спортната федерация, чийто спортен лиценз се отнема/прекратява, поради което и отказът да се издаде такъв акт също не е в състояние да окаже подобно влияние. Следователно предпоставките по чл. 24, ал. 1 от ЗФВС, не пораждат право за конкретен правен субект да иска отнемане на спортен лиценз, а само задължение за министърът на младежта и спорта да упражни правомощията ако установи, че са налице. Тази национална правна уредба обуславя правилност и законосъобразност на извода на тричленния съдебен състав на Върховния административен съд, че сезирането на министъра на младежта и спорта в конкретния случая с искане да се отнеме спортния лиценз на Сдружение с нестопанска цел „Българска федерация на клубовете по спортни танци“ представлява сигнал по Глава Осма на АПК и по него не е формиран подлежащ на оспорване мълчалив отказ. На основание чл. 58, ал. 1 от АПК непроизнасянето в срок се счита за отказ да се издаде актът, но за прилагане на тази фикция е необходимо сезиращият правен субект да има право да иска да бъде издаден акт, който да създава за него права или задължения, респективно да засяга непосредствено негови права, свободи или законни интереси, а не да се отнася пряко само до друг правен субект. Доводите относно членството на частния жалбоподател в международна спортна организация и неговото волеизявление относно правата за организиране на спортни дейности не променят този правен извод, доколкото имат значение за функционирането на отделните федерации и развиваната от тях дейност, но не създава право на участие на Сдружение с нестопанска цел "Българска федерация по спортни танци“ в административното производство по издаване на акт по чл. 24, ал. 1 от ЗФВС. Проявите на спортните федерации, включително и във връзка с членството им в международни спортни организации и осъществяваната от тях дейност, са обстоятелства, които се преценяват от министърът на младежта и спорта при упражняване на правомощията му по лицензиране на спортните федерации, но не обуславят качеството на страна в административно правоотношение по повод спортен лиценз на друга спортна федерация. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение като правилно, законосъобразно, обосновано и постановено без допуснати нарушения на процесуалния закон трябва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право на разноски в размер на 100 лв., определени по реда на чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав