Определение № 1102 от 22.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 167/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. К. Л., [населено място], подадена от пълномощниците му адвокат В. М. и адвокат Г. С., срещу решение №5862 от 07.11.2011 г. по гр. дело №5748/2011 г. на Софийския градски съд, с което е обезсилено решение № I-43-115 от 27.09.2010 год. по гр. дело №27033/2010 г. на Софийския районен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда за произнасяне по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск. Ответникът по касационната жалба М. на о., [населено място], не е заявил становище. Жалбата е процесуално допустима. Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК за разликата между разглеждането на непредявен иск и погрешната правна квалификация на предявения иск, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Представени са ТР №1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и решения на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №5862 от 07.11.2011 г. по гр. дело №5748/2011 г. на Софийския градски съд. Повдигнатите от касатора въпроси обуславят крайното решение и са решени в противоречие с практиката на ВКС. На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 238.40 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.