Решение № 5260 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 718/2015 г.

Решение № 5260 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 718/2015 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Спасов Събчев, от гр. Габрово, ул. "Янтра" № 1, подадена чрез пълномощника му - адв. Пиргозлиева, против решение № 62 от 23.10.2014 г. по адм. дело № 84/2014 г. по описа на Административен съд (АС) - Габрово, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № МДТ. ТБО. 1831/28.08.2013 г. на гл. специалист в Дирекция "Приходи от местни данъци и такси" ("ПМДТ") при община Севлиево, потвърден с решение № 1831/07.05.2014 г. на директор Дирекция "ПМДТ" при община Севлиево, установяващ задължение за периода 01.01.2008 г. - 16.09.2009 г. (в диспозитива на съдебното решение, в частта, в която жалбата се отхвърля, е допусната очевидна фактическа грешка - вместо "16.03.2009 г." погрешно е изписано "16.09.2009 г.") и в частта, в която преписката се връща на административния орган за ново произнасяне съобразно мотивите в отменителната част на съдебното решение. По поддържаните оплаквания за неправилност на решението в обжалваните му части, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и решаване на спора по същество. Ответникът - директорът на Дирекция "ПМДТ" при община Севлиево, в депозиран писмен отговор оспорва бланкетно жалбата и претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: С оспорения пред първоинстанционния съд акт са установени в тежест на жалбоподателя Иван Спасов Събчев в качеството му на наследник на починалия собственик - Спас Иванов Събчев, задължения за ТБО за имот в с. Угорелец за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2009 г., в общ размер на 255, 32 лева (главница - 167, 09 лв. и лихва, начислена до 28.08.2013 г. - 88, 23 лв.), съобразно наследствения му дял. С атакуваното решение съдът е отменил като незаконосъобразен АУЗД в частта относно определеното на Иван Събчев задължение за времето от 16.03.2009 г. до 31.12.2009 г., с аргумент, че за посочения период същият няма качеството на наследник, а след смъртта на наследодателя Спас Събчев на 16.03.2009 г., при липса на отказ от наследство и предеклариране на имота на 16.09.2009 г., съгласно чл. 14, във вр. с чл. 32 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), се явява собственик на процесния имот по наследство, поради което дължимите за имота такси следва да бъдат търсени от него в това му качество, като в случай на надвнесени суми, същите да бъдат приспаднати от задължението му. В тази връзка е постановил връщане на преписката на административния орган в отменената част на акта за ново произнасяне. Съдебното решение в отменителната му част е влязло в сила като необжалвано. Със същото решение съдът е навел извод за законосъобразност на процесния АУЗД, установяващ публично задължение за ТБО в тежест на Иван Събчев в качеството му на наследник на данъчно задълженото лице - Спас Събчев, за периода от 01.01.2008 г. до 16.03.2009 г. От приложените по делото доказателства, касаещи плащане на задължения за местни данъци и такси за имота, е обосновано заключение за останали неплатени от наследодателя суми за ТБО за периода 01.01.2008 г. - 16.03.2009 г., дължими от жалбоподателя като наследник на длъжника. Прието е, че надвнесените и съответно възстановени на жалбоподателя с АПВ № 007/28.03.2013 г. суми се отнасят до плащания за друг период (2011 г.) в качеството му на собственик по наследство и данъчно задължено лице във връзка с подадената от него декларация по чл. 14 ЗМДТ от 16.09.2009 г. Съдът е счел за безспорно доказано извършването на услугата сметосъбиране и сметоизвозване през посочения период в населеното място. Преценил е, че установените в акта суми са правилно изчислени съобразно наследствения дял на оспорващия, като се е позовал и на заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза по адм. дело № 169/2013 г. на АС - Габрово, приобщено към настоящото дело. С тези мотиви жалбата срещу АУЗД досежно периода 01.01.2008 г. - 16.03.2009 г. е отхвърлена като неоснователна. Решението в обжалваните му части е правилно. Несъстоятелно е бланкетното твърдение на касационния жалбоподател за нарушени съдопроизводствени правила при първоинстанционното разглеждане на делото. Касационната проверка констатира, че при постановяване на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения. Фактите по делото са точно установени и по тях няма спор. Съдът е преценил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно тяхната допустимост и относимост. Формирал е съответни на доказателствения материал изводи по релевираните от страните доводи, обсъдил е фактите от значение за предмета на спора и приложимото към тях право. Решението е постановено след цялостна служебна проверка на административния акт в изпълнение на изискването на чл. 160, ал. 2 ДОПК и при излагане на мотиви, обуславящи постановения от съда правен резултат. Обоснована и съответна на материалния закон е преценката на съда по същество за законосъобразност на оспорения акт в частта, в която са установени задължения на Иван Събчев като наследник на Спас Събчев за периода от 01.01.2008 г. до 16.03.2009 г., както и за наличие на основания за връщане на преписката за ново произнасяне на органа с оглед отменената част на акта, като мотивите му се споделят от касационния състав. Единственият спорен по делото въпрос касае дължимостта на ТБО от наследниците за задължения на наследодателя, възникнали и съществували преди смъртта му. Защитната теза на касатора почива на твърдението, че задължението е за недвижим имот, а не за партида, както и че същото е следвало да бъде установено с ревизия, т. к. не е възникнало по декларация на жалбоподателя. Позовава се на надвнесени и възстановени суми. Счита, че след като органът вече се е произнесъл, връщането на преписката за нова преценка на отмененото от съда задължение е незаконосъобразно. Няма спор, че собственик на процесния имот и задължено лице по смисъла на чл. 11 и чл. 64 ЗМДТ е бил Спас Събчев. Същият е декларирал имота по реда на чл. 14 ЗМДТ с декларация от 27.06.2006 г., като за имота е открита партида на негово име. От представените платежни документи е видно, че не са покрити възникнали в тежест на Спас Събчев задължения за ТБО за декларирания имот за 2008 г. и за 2009 г. - до 16.03.2009 г., на която дата е починал длъжникът. В 6-месечния срок по чл. 32 ЗМДТ, жалбоподателят в качеството му на наследник на Спас Събчев е подал пред органа по приходите декларация във връзка с придобиване на имота по наследство - чл. 14, ал. 4 (предишна ал. 3) ЗМДТ. Не е спорно, че бидейки собственик по наследство и титуляр на новообразуваната за имота партида същият е заплащал следващите се задължения за местни данъци и такси на собствено основание, а не като наследник и носител на задълженията на наследодателя. Актът за прихващане и възстановяване, на който се позовава касаторът, визира надвнесени суми за възникнали след смъртта на наследодателя, респ. - след деклариране на имота от Иван Събчев, задължения, т. е. такива, неотносими към спорното правоотношение. Противно на оплакванията на жалбоподателя, установените в АУЗД задължения по същество не са по партида, а за имота и касаят неизпълнено публично задължение на наследодателя за конкретен период, дължимо от наследниците на данъчно задълженото лице. Правилен е в тази връзка изводът на съда, че спорното задължение след смъртта на длъжника се прехвърля върху наследниците му съобразно наследствения дял. Ирелевантно е обстоятелството, че декларацията, по която е установено задължението за ТБО, не е подадена от жалбоподателя. Имотът е деклариран от наследодателя, а задължението е установено в тежест на Иван Събчев именно в качеството му на наследник на починалия собственик-декларатор. Неоснователно е възражението, че процесните задължения могат да бъдат установени само в ревизионно производство, поради което непровеждането на такова съставлява съществен порок на обективираното в акта волеизявление на компетентния орган. Видно от данните по делото, органът по приходите е действал в изпълнение на правомощията, предоставени с разпоредбата на чл. 4 ЗМДТ, като е издал атакувания АУЗД при условията на чл. 107, ал. 3 ДОПК - задължението не е платено в срок и не е била извършена ревизия. Актът е установен по отношение на лице, което се легитимира като наследник на собственика, декларирал спорния имот. Следователно задълженията за ТБО са надлежно установени по предвидения за това ред и не е налице претендираното в жалбата нарушение. Връщайки преписката на приходния орган за ново произнасяне след отмяната на АУЗД за периода 16.03.2009 г. - 31.12.2009 г., съдът е приложил правилно разпоредбата на чл. 160, ал. 3 ДОПК - когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът го отменя и връща преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Частичната отмяна на АУЗД е на процесуално основание - поради неизяснени и несъобразени факти и обстоятелства от значение за случая, което обуславя връщане на преписката на органа със съответни указания, както законосъобразно е сторил първоинстанционният съд. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, поради което решението в оспорените му части следва да се остави в сила. Констатираната от касационния състав очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебния акт не засяга неговата правилност. Същата може да бъде изправена от съда, който я е допуснал, по предвидения за това ред - Арг.: чл. 175 АПК. Що се отнася до претенцията на ответника за присъждане на разноски, същата е неоснователна. На органа не се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, т. к. по аргумент от разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК такива се присъждат общо за двете съдебни инстанции в размера до минималното възнаграждение за един адвокат, определено по реда Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като в случая разноските на администрацията за цялото съдебно производство са присъдени от първонстанционния съд съразмерно на потвърдената част на акта. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение