Определение № 4929 от 13.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4470/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 213а, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Главна дирекция „ Гранична полиция“ –МВР София против Разпореждане № 10692 от 05.12.2024г. на Административен съд – Пловдив по адм. дело № 696/2024г., с което е върната касационната жалба на ГДГП против Решение № 6884 от 01.08.2024 г. на АС- Пловдив по адм. дело № 696/2024г. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушения на материалния закон. Твърди, че производството пред АС-Пловдив се е развило по предявена искова претенция по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предявена против ГДГП, представлявана от нейния директор, а на съдебния състав е представено пълномощно за процесуално представителство, подписано от него. Т.е., изначално е ясно кои са страните в производството, приети са доказателства за правомощията на компетентния орган и връщането на касационната жалба с доводи, че липсва идентичност на страните в производството противоречи на основни принципи като достъп до правосъдие, както и на трайната съдебна практика. Иска се отмяна на обжалваното определение. Ответникът- Б. А. А. не изразява становище по основателността на жалбата. Върховният административен съд, Трето отделение, приема частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в законоустановения срок. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. От доказателствата по делото се установява следното: С Решение № 6884 от 01.08.2024 г. на АС- Пловдив по адм. дело № 696/2024г., ГДГП е осъдена да заплати на ответника по частната жалба сумата в размер на 1000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на отменена по съдебен ред ЗПАМ, както сторените от него разноски. Против това решение е депозирана касационна жалба с вх.N 13588/19.08.2024г. от директора на ГДГП чрез процесуален представител, юрк.Мицова. С Разпореждане № 7309 от 19.08.2024 г. по адм. д. № 696/2024г. на АС- Пловдив, на основание чл. 213а във връзка с чл. 212, ал. 1, т. 2 и чл.213, т.3 от АПК, касационната жалба е оставена без движение като нередовна. На касационния жалбоподател са дадени ясни указания, както и му е указано, че тези указания следва да бъдат изпълнени в 7-дневен срок от получаване на съобщението, а при неизпълнение на разпореждането в срок, жалбата ще бъде върната. Съобщението е връчено на ГДГП- МВР София на 26.08.2024г. С молба от 05.09.2024г., подадена от юрк.Мицова, в деловодството на съда е представено платежно нареждане за платена държавна такса, но не е направено уточнение кой е касационният жалбоподател- ГДГП или директорът на ГДГП. На 22.10.2024г., делото е изпратено на Върховния административен съд. С разпореждане по вх. № 15744 от 25.10.2024г., на основание чл. 213а, ал. 1 от АПК, председателят на Трето отделение на ВАС е изпратил на АС-Пловдив касационната жалба, подадена от директора на ГДГП за изпълнение на задълженията по чл. 213а, ал. 1 вр. с чл.212, ал.1, т.2 от АПК. След връщане на делото в АС- Пловдив, съдът постановява обжалваното в настоящото производство Разпореждане № 10692 от 05.12.2024 г., с което на основание чл.213а, ал.1, предл. посл. вр. с чл.212, ал.1, т.2 от АПК връща касационната жалба на директора на ГДГП. Определението е правилно. Възражениято в частната жалба, че указанията са изпълнени, тъй като изначално е ясно кои са страните в производството, приети са доказателства за правомощията на компетентния орган и връщането на касационната жалба с доводи, че липсва идентичност на страните в производството е неправилно, са неоснователни. Страна в първоинстанционното производство е Главна дирекция“ Гранична полиция“ на МВР-София предвид предмета на спора, която е надлежен ответник, доколкото по смисъла на чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. В случая, издател на заповедта за задържане, от чиято незаконосъобразност се твърди да са произтекли вреди е полицейски служител при ГКПП Гюешево в РДГП- Кюстендил, при ГДПП- МВР, която е юридическо лице, съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР. Касационната жалба е подадена от директора на ГДГП- МВР София. Съгласно разпоредбата на чл. 213а, ал. 1 от АПК, съдията-докладчик в първоинстанционния съд извършва проверка на редовността на жалбата и ако не отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК с разпореждане я оставя без движение за отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок от съобщението. При неотстраняване в срок на нередовностите, първоинстанционният съд връща касационната жалба. В съответствие с ТР N 1/ 2022г., т.1 на ВАС, съдът е дал конкретни указания в 7-дневен срок от получаване на съобщението, да се уточни от чие име е подадена жалбата, като се съобрази страната, участвала в първоинстанционното производство. Съобщението е получено на 26.08.2024г. и в указания срок е внесена дължимата се държавна такса, но не направено съответното уточнение по чл.212, ал.1, т.2 от АПК. Субективното право на касационна (частна) жалба принадлежи и може да се упражнява от този правен субект, който е бил страна в първоинстанционното производство и съдебният акт е неблагоприятен за него – чл. 210, ал. 1, вр. чл. 228 АПК. Друг правен субект, ако не е бил страна в първата инстанция, извън случаите на чл. 210, ал. 2 и ал. 3 АПК, не разполага с процесуална легитимация за обжалване на първоинстанционния съдебен акт. Процесуалната легитимация е положителна процесуална предпоставка за възникване и съществуване на правото на жалба. В този смисъл на страната са дадени указания, но въпреки това, в указания срок те не са изпълнени. Срокът за отстраняване на нередовността на касационната жалба е преклузивен, поради което, като е върнал касационната жалба, съдът е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва се остави в сила. Водим от горното и на осн.чл.213а, ал.7 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,