Определение № 672 от 14.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 672/2012 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал.2 предл. второ вр. с ал.1 т.2 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба на Е. Г. А. против определение № 228 / 26.07.2012 год. на ВКС, второ търговско отделение, постановено по ч.т.д.№ 550 / 2012 год., с което е прекратено производството, предвид връщане като просрочена частната касационна жалба на лицето против определение на Софийски градски съд, ГК, І отд., инкорпорирано в решение № 4190 / 18.08.2010 год. по ч.гр.д.№ 8556 / 2010 год.. С това определение е оставена без разглеждане жалбата на Е. А. с правно основание чл.435 ГПК, вх. № 29105 / 29.06.2010 год., срещу действия на частен съдебен изпълнител, рег.№ 841 на КЧСИ - Н. М., по изп. дело № 20088410400988 / 2008 година, извън изпълнителното действие - опис на недвижим имот, по което съдът се е произнесъл по същество. Жалбоподателят твърди, че атакуваното определение е неправилно, като несъобразило последиците на подадена от същия на 10.11.2010 год., т.е. преди изтичане срока за обжалване на определението, считано от връчване уведомление за същото на 04.11.2010 год., молба за предоставяне правна помощ, на основание чл. 98 ал.2 от ГПК .Твърди, че по същата няма произнасяне, предвид което и срокът за обжалване на преграждащото по характер определение на Софийски градски съд, ГК, І отд., инкорпорирано в решение № 4190 / 18.08.2010 год. по ч.гр.д.№ 8556 / 2010 год., не се явява изтекъл. Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение констатира, че атакуваното определение е от категорията на обжалваемите, съгласно чл.274 ал.1 т.2 вр. с чл. 275 ал. 2 вр. с чл. 262 ал.3 ГПК. Касационната частна жалба е подадена от надлежна страна и при спазен преклузивен срок по чл.275 ал.1 ГПК. Жалбата е неоснователна. ВКС, състав на второ търговско отделение е приел частната касационна жалба на Е. А. против определение на Софийски градски съд, ГК, І отд., инкорпорирано в решение № 4190 / 18.08.2010 год. по ч.гр.д.№ 8556 / 2010 год. за просрочена, съобразявайки уведомяването на жалбоподателя за постановяването на атакувания акт на 04.11.2010 год. и подаването на жалбата / уточнена с това си съдържание с последваща молба от 11.06.2012 год., в изпълнение указанията на съда / - на 27.03. 2012 година. Жалбоподателят не оспорва правилността на тези изводи, а несъобразяването на последиците по чл.98 ал.2 ГПК на подадена от него молба за правна помощ, адресирана до Софийски градски съд, от 10.11.2010 год. / преди изтичане едноседмичният преклузивен срок за подаване на жалба срещу преграждащото определение на СГС по жалбата с правно основание чл.435 от ГПК /. Настоящият състав съобрази, че молбата за правна помощ на Е. А. от 10.11.2010 год. не съдържа конкретизация за нуждите на кое производство се предявява. Същата ,обаче, е депозирана ведно с молба за допълване и поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 4190 / 18.08.2010 год. по ч.гр.д.№ 8556 / 2010 год. на СГС, в частта в която съдът се е произнесъл по същество, и е адресирана до СГС, като съд пред който производството по чл. 247 ГПК и чл.250 ГПК е висящо, като компетентен съгласно чл. 95 ал.1 ГПК. С оглед преждеизложеното ,не може да се приеме за основателно твърдението на жалбоподателя за предявяването й като молба за правна помощ за нуждите на обжалване преграждащото определение на СГС, действия за каквото не са предприети или изрично заявени като възнамерявани преди 23.03.2012 год.. В този смисъл подадената на 10.11.2010 год. молба за правна помощ не се явява относима към преценката на редовността на подадената частна касационна жалба, с оглед противопоставими относно течението на срока за обжалване последици по чл.98 ал.2 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение