Определение № 365 от 09.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2404/2017 г.

Производството е образувано по реда на чл. 288 от ГПК по постъпила касационна жалба на Г. В. С. срещу въззивно решение №2119 от 11.10.2016г по гр.д. № 2133/2016г на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №206 от 21.01.2016г по гр.д № 2752/2009г на СРС за отхвърляне на иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД до размера на 2/3 ид.части от обещания с предварителен договор недвижим имот. Постъпила е молба с вх. № 12032 по описа на ВКС от касатора Г. В. С., с която уведомява съда ,че ответницата по иска и касационната жалба И. И. Ц. е починала. Данни за това се съдържат в приложеното към молбата удостоверение на СРС от 19.07.2017г ,издадено на Г. Ц. като наследник по закон на починалата за отказа му от наследство, вписан на 19.07.2017г. В удостоверението е отбелязано ,че И. И. Ц. е починала на 16.12.2016г., т.е след постановяване на въззивното решение. При горните обстоятелства, заявени в хода на касационното производство ,същото е преждевременно образувано. Въззивният съд е приел за редовно връчено върнатото в цялост на 19.12.2016г съобщение за решението до И. И. Ц.. С оглед надлежното съобщаване на решението, което следва да бъде преценено след удостоверяване на заявените от ищеца обстоятелства, както и предвид постъпилата касационна жалба и нейното администриране по реда на чл.287 ГПК от въззивния съд, налице са били основанията по чл.229 ал.1 т.2 ГПК и необходимостта да бъдат конституирани наследниците на починалата .Препис от касационната жалба за отговор не е надлежно връчен, тъй като съобщението е изпратено на починалата страна и след като не е връчено на адреса, е приложено по делото. Въззивния съд следва да упражни своята компетентност при администриране на постъпилите жалби. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.