Определение № 9324 от 01.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3373/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по три искания, подадени съответно от Х. С. Х. и И. Г. Б., чрез процесуалния им представител адвокат М. Господинов, от Политическа партия "Средна Европейска класа" /ПП "СЕК"/ и от Б. Р. Р., за изменение в частта му за разноските на постановеното по настоящото дело, решение № 5414/30.04.2024 г. В първото искане, с вх.№ 7195/07.05.2024 г. по регистъра на съда, се твърди, че неправилно тричленният съдебен състав не е присъдил в полза на подателите му, направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер от по 2 000лв, за които по делото са представени доказателства /договори за правна защита и съдействие/ за действителното им изплащане в брой. Във второто и третото, идентични по съдържание искания /респективно с вх.№ 7279/08.05.2024 г., регистрирано и под № 7740/15.05.2024 г. по регистъра на съда, и с вх.№ 7730/15.05.2024 г./, се претендира намаляване на всички разноски, които ПП "СЕК" и Б. Р. Р. са осъдени да заплатят на ответните страни по делото, с оглед направеното от тях възражение за прекомерност, действителната фактическа и правна сложност на делото, както и решение на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 25 януари 2024 г. по дело С-438/2022 г. На 30.05.2024 г. по делото е постъпило и искане от ПП "СЕК", подадено чрез процесуалния й представител адвокат И. Денев, за изменение на решение № 1487/21.02.2024 г., постановено по адм. дело № 2039/2023 г. по описа на Административен съд-Бургас, 18-ти състав, в частта му за разноските. Насрещните страни - С. Х. Т., Г. П. Д., Е. В. М., Й. Т. В., Я. Б. П. и В. П. З., чрез процесуалния им представител адвокат Г. Стоянов, в писмени отговори, изразяват становища за неоснователност на исканията на ПП "СЕК" и Б. Р. Р. за изменение на постановеното по настоящото дело, решение в частта му за разноските. Насрещните страни - Ж. И. Т., К. Е. А. и Д. А. И., чрез процесуалния им представител адвокат Д. Вълчев, в писмен отговор по депозираните искания, излагат съображения за основателност на искане с вх.№ 7195/07.05.2024 г., и за неоснователност на искания с вх.№ 7279/08.05.2024 г. и вх.№ 7730/15.05.2024 г. по регистъра на съда. Насрещните страни - Х. С. Х. и И. Г. Б., чрез процесуалния им представител адвокат М. Господинов, в депозирано по делото становище, оспорват исканията на ПП "СЕК" и Б. Р. Р., като неоснователни. Останалите страни по делото - редовно уведомени, не ангажират становища по депозираните искания. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: По искане с вх.№ 7195/07.05.2024 г. по регистъра на Върховния административен съд: Искането, като подадено от надлежни страни в законоустановения срок, е допустимо, а разгледано по същество - неоснователно, по следните съображения: С решение № 5414/30.04.2024 г., постановено по адм. дело № 3373/2024 г., са оставени в сила решение № 1487/21.02.2024 г. и определение № 2044/12.03.2024 г., постановени по адм. дело № 2039/2023 г. по описа на Административен съд-Бургас, 18-ти състав, при съответно осъждане на касаторите ПП "СЕК" и Б. Р. Р., да заплатят на ответниците направените от тях разноски по делото пред касационната инстанция. Изрично в мотивите на така постановеното решение, чието изменение в частта за разноските се претендира, по отношение на поисканите от ответните страни Х. С. Х. и И. Г. Б., разноски, съдебният състав е изтъкнал, че претенциите им за присъждане на разноски за платени адвокатски възнаграждения на един адвокат в производството пред касационната инстанция в размер на 2 000лв, по приложен списък, но без данни за действителното им заплащане /с оглед съдържанието на приложените на л. 52 и л. 53 от делото, договори за правна защита и съдействие, в които не е уговорен начин на плащане/, като недоказани, следва да бъдат оставени без уважение. Според т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на Върховния касационен съд, ОСГТК, само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В разглеждания случай, в представените по делото, договори за правна защита и съдействие № 24572 и № 24569 /л. 52 и л. 53 от делото/ договореното възнаграждение за адвокат М. Господинов е от 2 000лв, но на съответното място, обозначено в договорите, като "начин и срок на плащане", не е посочено дали плащането е извършено в брой или по банков път. Наред с това, в договор № 24572 /л. 52/, подписан между И. Г. Б. и адвокат М. Господинов, липсва отбелязване, че сумата от 2 000лв е платена в брой, а в договор № 24569 /л. 53/, сключен между Х. Х. и адвокат М. Господинов, не е посочен размера на действително платената по договора сума, за която е направено отбелязването, че е платена в брой. Описаната безспорна фактическа установеност изключва възможността настоящият съдебен състав да приеме, че претендираните от тези ответници, разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер от по 2 000лв са доказано направени по делото, а оттам и че в случая е налице релевираното в искането им с вх.№ 7195/07.05.2024 г. по регистъра на съда, основание по чл. 248, ал. 1 ГПК, за изменение на решение № 5414/30.04.2024 г., постановено по настоящото дело, в частта му за разноските. Затова искането им с вх.№ 7195/07.05.2024 г. по регистъра на съда, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение. По искания с вх.№№ 7279/08.05.2024 г. и 7730/15.05.2024 г. по регистъра Върховния административен съд: Исканията с идентично съдържание, предявени съответно от ПП "СЕК" и Б. Р. Р., са допустими, като подадени от легитимирани лица в законоустановения срок, а разгледани по същество са неоснователни, предвид следното: В производството по чл. 248 ГПК съдът разполага с правомощието да измени постановеното решение в частта му за разноските, но само когато при направено искане е допуснал грешка при произнасянето си. С оглед данните по делото, такава грешка в случая не е налице. Видно от неговото съдържание, при постановяване на съдебния акт, чието изменение в частта му за разноските, се претендира, тричленният съдебен състав е взел предвид своевременно заявеното от процесуалния представител на ПП "СЕК" възражение за прекомерност на разноските за платено адвокатско възнаграждение, претендирани от ответните страни, при което отчитайки именно действителната фактическа и правна сложност на делото и нищожността на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, прогласена с решение от 25 януари 2024 г. на СЕС по дело С-438/22, е осъдил двамата касатори да понесат сторените от част от ответниците, разноски за платени адвокатски възнаграждения, в намален от съдебния състав, размер. При липсата на предвидените в чл. 248, ал. 1 ГПК предпоставки за изменение на постановения съдебен акт, в частта му за разноските, исканията на ПП "СЕК" и Б. Р. Р., като неоснователни, следва да бъдат оставени без уважение. За изчерпателност следва да се посочи, че подаденото на 30.05.2024 г. от ПП "СЕК" искане за изменение на постановеното по настоящото дело решение, има характер на искане по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение в частта му за разноските на решение № 1487/21.02.2024 г., постановено по адм. дело № 2039/2023 г. по описа на Административен съд-Бургас, 18-ти състав, и е недопустимо за разглеждане от касационния съдебен състав, който не е родово компетентен да се произнесе по него. Искането е следвало да бъде своевременно предявено пред Административен съд-Бургас, 18-ти състав, при условията и по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, в срока за обжалване на постановеното от него първоинстанционно решение по адм. дело № 2039/2023 г., но тъй като това не е сторено, към настоящия момент изпращането му за произнасяне от компетентния административен съд е безпредметно, с оглед несъмнената му недопустимост поради изтичане на предвидения в чл. 248, ал. 1 ГПК, срок. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,